Торта,ракия и хубави спомени

Може би е вярна латинската сентенция,че човек умира толкова пъти,колкото губи своите близки.
Наистина част от нас си отива безвъзвратно,когато изпратим любим човек в последния му път.
Мястото на масата остава завинаги празно.Нищо в този живот няма повторение. Уникалността е повсеместна в нашата сбъркана вселена. Глупаци са тези,които си мислят, че няма незаменими хора. Сори,но няма déjà vu .Не се повтаряме. Изживяваме мига само веднъж. За това е хубаво да се научим да го ценим тук и сега, докато все още дишаме.
И няма значение, колко пари си оставил след себе си, когато си напуснал този живот, няма значение, колко деца си оставил след себе си. Нито колко коли или имоти.
Единственото наследство, което има значение за света е, колко доброта и любов си оставил.
След смъртта си оставаме не във вещите, които сме притежавали, не в префърцунено изваяните си тела, а в сърцата на хората, които сме обичали и които са ни обичали.
С годините паметта забравя. Забравя случки, детайли, дати, дори имена. Но сърцето помни. Помни до сетния ни дъх.
Надявам се да има “след това”. Никой не се е върнал, за да разкаже как е там. Мрак ли е. Светлина ли е.
Но все още не съм изгубила надежда, че когато му дойде времето пак ще се видим. Че нашата обич, която ни е свързвала в този свят ще ни помогне да се намерим и в другия. А до тогава ще ви помня. Всички.

Както ти обещах преди осем месеца, днес ще има торта. Как рожден ден без нашата любима торта.
И ракия ще има.За наздравица.
И хубава музика.
И спомени.Страхотни спомени.

Много хора днес ще си спомним за теб,защото ти остави най-важното след себе си- доброта.

И както обичаше да казваш: “Майната му, наздраве”.

Ами това е.

Честит рожден ден!




Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *