Публикации от ноември 2014
“Скитница съм,мамо!”-Ивелина Никова
Скитница съм, мамо, скитница,
покрив ми е синьото небе.
Волна съм, сестра на птиците,
скитница съм, скитница в сърце.
В сън са ме нарекли самодиви
скитница да стана като тях.
После разпилели в златни ниви
кичур от коса ми с лунен прах.
С мляко змийско ме напили –
хубост да ме стигне до смъртта.
А под камък ми късмета скрили –
веда да съм, скитник в любовта.
От тогава тъй живея, мамо,
вей ми вятър дивата душа.
Дом, дечица мили аз си нямам,
за постеля – буйната трева.
Скитница съм, мамо, скитница,
огън самодивски ми гори нозе.
Синя вис жадуват ми зениците,
скитница съм, скитница в сърце.
*изпратено лично от авторката
“Предсказано от Пагане”-Ивелина Никова
От небесата сини Тангра гледал
децата си със български души.
Предсказвал им падения, победи
и брода преко Дунава неудържим.
Калявал мечовете им във битки,
главите да не свеждат пред врага.
Опашки конски, сплетени на плитки,
да веят буйно, стиснали в ръка.
Стрели свистели бързо над земята,
Растели нови укрепени градове.
По дирите на Аспарух тревата
покрила твърд, поена с кърви векове.
Над златни ниви гарвани летели,
реките тъмни рукнали като винò,
от женски плач и планини ехтели
и ден и нощ се сливали в едно.
До пепел я изгаряли хиляда пъти,
посичали в утроба детските сълзи,
омраза заискрявала в очите мътни,
но огънят в сърцата им останал да гори.
Препускат нощем черните коне…
Чертае Тангра на чедата си пътеки.
До днес отекват думите на Пагане:
„България, пребъдвай ти през вековете!“
*изпратено лично от авторката
“Такава ме обичай!”-Ивелина Никова
Такава ме обичай! Като залез,
изтлял в горещите ти длани.
Огньове във сърцето ти да паля,
що не угасват в десет океана.
Такава съм! По-луда и от вятър,
разпръснал всичките ти мисли.
Недей, недей да ги пресяваш,
остави ме днес да ги измисля!
По-тиха съм от люлякови нощи,
оставили светулки по очите ти.
Обичай ме! А аз пък за разкош
ще вплитам сънища във дните ти.
Такава ме обичай! Тъжна песен,
докоснала най-нежните ти струни.
Обичай ме! Една последна есен,
покрива пътищата с пъстри думи.
*изпратено лично от авторката
“Простих за всичко”-Ивелина Никова
Отдавна ти простих. Простих за всичко:
очакването в сребърните нощи,
пропадането в дъното, до ниското,
мечтите, изпокълцани със ножа.
Простих за хладината на сърцето ти,
по ризата ти чуждото червило…
лъжите, самотата на кафето ми
и зная – не е слабост, а е сила.
Понякога ми липсва обичта ти,
цветята, също свещите на празник
и сякаш ляга мъка на гръдта ми,
а в мен е тихо и ужасно празно.
Тогава пускам диска с наш`та песен
и в стаята танцувам сам-самичка.
Прегръщам зими, пролети и есени –
сезоните, в които се обичахме.
Вина да търся вече няма смисъл,
но да забравя някак си не мога
и нека занапред да сме на чисто,
ала боли от думичката „ Сбогом”!
*изпратено лично от авторката