Обичал ли си някога така,
че да не можеш да опишеш с думи?
Да искаш, жадно, нечия душа
и от жесток копнеж да се погубваш?
Жадувал ли си някого в нощта
и в денят ти… просто с теб да диша,
да те погали с трепетна ръка
и с устни тялото ти да изпише?
Оставал ли си нявга без сърце
и без да можеш себе си да бъдеш?
И макар да знаеш, че някой е далеч-
за теб да е молитва и присъда…
И този някой да е твоят дъх.
Душата си в дланта му да положиш!
Да му дариш сърце, сълзи и кръв!
Да искаш да си с него, а…не можеш…
Публикации от март 2015
“Ти така ме усмихна…”-Розалия Лефеджийска
ТИ така ме усмихна…
виж-вървя през света
като малко момиче,
уловило мечта.
И наум си прегръщам
свойто мило момче,
дето в миг преобръща
таз земя във небе.
С теб светът е различен-
калдъръм чудеса.
Аз задъхана тичам
и те сричам с душа.
ТИ така ме изригна,
че съвсем не разбрах
как така си достигнал
до сърцето ми чак.
Как така го докосна,
че със теб затрептях
и във него те нося
и без капчица страх.
Ей така те дамгосах
тук,отлява страна,
хвърлих всички въпроси
и със теб полетях.
А Вселената ,сякаш,
сътворила това,
като верен приятел
ме държи за ръка.
И към някаква Вечност
ми отваря врата…
Няма утре и вчера.
Има само СЕГА.
ТИ така ме усмихна…
ТИ така ме изгря…..
Девет забравени истини,които помагат в трудни моменти
„Това, което не ни убива, ни прави по-силни.“ – Ницше
Най-мъдрите, най-любящите и завършени хора, които някога сме срещали са тези, които са познали отблизо мизерията, поражението, загубата и намерилите своя път през дълбините на собственото си отчаяние. Същите тези хора, точно като нас, са имали много възходи и падения, но са приспособили своята чувствителност и разбиране към живота, което ги изпълва със състрадание и дълбока мъдрост. Хората, които са взели надмощие над този луд свят са и най-добрите приятели, с най-ценните съвети. Хора като тях не се раждат такива, те развиват душата си бавно с течение на времето.
И в интерес на истината, на всички нас понякога ни се налага да се изправим лице в лице с трудностите на живота и в повечето случаи, застанали пред големите предизвикателства, ние имаме правото на избор – да дадем възможност на ситуацията да ни унищожи психически и емоционално или да положим всички възможни усилия, за да продължим напред.
Ето защо напомняме за силните, но лесни за забравяне истини, които могат да ни помогнат в най-тежките моменти.
Вашата друга половина е вътре във вас
Тези дни толкова много хора търсят партньор, сродна душа, своята “друга половинка”. Те се чувстват непълни, “единични” без онзи “специален човек” в живота си.
Но ти не си половината от цялото, приятел. Това е лъжа. Ти никога не си бил половината от цялото. Ти си цялото; това е истинската ти природа.
Ако търсиш партньор или дори стоиш в една връзка, защото се чувстваш “половината” от едно цяло, непълен, когато си сам, недоволен от собствената си самота, уплашен от празнотата, вие ще привличаш партньор към своята сфера на нещастие и тревожност ще бълбука отдолу под връзката.
“Да знаеш, не заемам много място…” Мира Дойчинова-irini
Да знаеш, не заемам много място.
(Навярно и в прегръдка се събирам.)
Пространството ми цялото е щастие.
И само във въздишка го побирам…
Не искам много. Нищичко не взимам.
Но давам всичко. Даже и в аванс.
Превръщам във лета безкрайни зими…
А сложностите? Просто нямат шанс.
Съвсем обикновена съм, признавам.
Светулка, миг, звезда, сълза и копче.
До края на вселените оставам
надеждата във малкото ти джобче…
Такава съм. Недей да ме пресмяташ.
(Дори не можеш да броиш до толкова.)
Ти знаеш – не заемам много място.
Но с дъх лекувам всичката ти болка…
И още ли се чудиш на инат –
къде да инсталираш тишината ми?
Не ми е нужен целият ти свят.
Едно парченце – стая. Във душата ти.
източник:личния facebook профил на авторката