Категория: Блага Димитрова

“Денонощие”-Блага Димитрова

18f11a87077fb29143ec604e90bc9e45450

Денонощие

 

На разсъмване, щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе.

 

И през целия ден, вероломна,
тя където отида, ме дебне
и каквото да правя, напомня,
че не трябва да мисля за тебе.

 

А когато нощта е надвисла,
всяка болка във сън да обсеби,
аз не мога да спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе.

” Да бъдеш жена ” – Блага Димитрова

45

Да бъдеш жена

Блага Димитрова

 

Да бъдеш жена — това е болка.
Когато ставаш девойка – боли,
Когато ставаш любима – боли.
Когато ставаш майка – боли.
Но най-непоносима на земята
е болката да си жена, непознала всички тия болки
до една…

 

1965, София

 

Блага Димитрова – “Жена” /оригинал!/

Личен коментар:

Каченото от мен стихотворение е от книгата

Блага Димитрова “Събрани творби Том 2”

на издателство Тих-Ивел, стр.223

 

 

Фото-архив Тодор Славчев

Блага Димитрова /Фото-архив Тодор Славчев/

Как тревожно е да си жена.

 

Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневната сивота.
Вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните земни пътища
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето,
и докрай да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш… Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломъци.

 

Отговорност е да си жена.

 

Бъдещето да носиш в утроба.
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Да превърнеш във вечност мига.
Твойте прострени ръце за прегръдка
люлка да станат на нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка – със бръчка
да заплатиш и във косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.

 

Саможертва е да си жена.

 

 

“Пеперуда на карфица” – Блага Димитрова

peperuda

Пеперуда на карфица
Блага Димитрова

 

Не познава истинската самота
онзи, който не познава близостта.
Пътят към голямата самотност
преминава през голямата любов.
Единица мярка за неизмеримия,
необятен хоризонт на самотата
е обятието, от което се изтръгваш.
Представи си колко пъти се нанася
този тесен обръч на прегръдката
в обръча космически на самотата…
Ти си точно в центъра му вбита
като пеперуда на карфица.
Изскубни се! Помъчи се да летиш
със карфицата, която те пронизва.
Безгранично е пространството пред теб.
Свободата има вкус солен на самота…