Категория: Валентина Шейтанова

“Битие”-Валентина Шейтанова

Изпепели желанието дните.
Изтекоха сред празни обещания
годините очакване, напити
от устните на режещо терзание.
Повяхнаха амбиции и чувства,
преди да вържат плодове и семе.
Усмивките ни станаха изкуствени,
удавени в отлитащото време.
Изгубихме се някъде в пространствата
на своите отплуващи миражи.
Животът ни, едно сърдито странстване,
пое по несънувани виражи.
От тук нататък само откровение
и стискане на края на въжето,
което ни обрича на спасение
ще топли стряхата на битието ни.

източник:личния профил на авторката във facebook

“Повярвай”-Валентина Шейтанова

Чрез къшей облак,
чрез една прашинка,
чрез глътка въздух,
капка светлина,
в един случаен ден,
като настинка
преболедувай всяка рутина!
Взриви натрупаната в теб умора!
Измий очите си от самота!
Разкрий се към света
като прозорец,
и разцъфти
в букетче от цветя!
Вдъхни от аромата на живота!
Зачерквай бариери!
Полети!
Повярвай,
че си жив и тук, защото
на някого си нужен точно ти!

източник:otkrovenia.com

“Черно-бяло”-Валентина Шейтанова

 

ЧЕРНО-БЯЛО

 

Днес съм някак лаконична.
Днес съм само черно-бяла.
В гръб на себе си приличам,
а в анфас съм избледняла.
Още имам очертания.
Силуетно съм си същата.
Гледам се от разстояние –
пак съм годна за прегръщане.
Но самотно и графично е
вътрешното съдържимо,
забранено за обичане
и отчайващо ранимо.

 

източник:личния профил на авторката във facebook

“Днес няма да тъгувам”-Валентина Шейтанова

Miguel Silva

Днес няма да тъгувам

(импровизация на тема)

 

Днес няма да тъгувам. Ще почивам
от всяка лятна суетня и жега.
Какво пък? Август нека си отива.
На практика не с сбогувам с него,
а с някаква измислена представа,
че само лятото крепи живота.
Кой другите сезони зачертава
и недовижда в себе си доброто,
останало от дните му не-летни?
Какво ми даде лятото? Едва ли
към мене някога било е щедро
(освен, че сетивата ми подпали).
Днес няма да тъгувам. Ще мечтая.
Ще взема глътка въздух и спокойно,
програмата си скромна ще прегледам,
без да се давя в пот. Съвсем достойно
ще си доближа кротко сладоледа.
Зеленото започна да омръзва,
едно и също, леко прегоряло.
От погледа ми някак се изплъзва,
(добре че синьото е потъмняло).
Отварям си най -тайната кутия.
Онази, вътре с пъстрите боички.
Подбирам топли цветове. Магия,
която моята душа обича.
И някой близък ден ако осъмне,
очарователно обагрен, парка
по вейките на нежните салкъми
ще има моя, автентична шарка.

“Задушница…”-Валентина Шейтанова

9678255f9d

***

Задушница, и угризения.
Какво ви дадох или взех?
Тъга и хапещи съмнения,
които от гърба не снех.
Обичах ви до отчаяние.
Дали ми пролича? Дали?
А днес, на вечност разстояние,
череша в шепата боли.

 

Валентина Шейтанова

“Няма ме” – Валентина Шейтанова

 


Няма ме

Валентина Шейтанова

 

Няма ме вече.
Вътре в мене ме няма.
Кога си отидох
почти не разбрах.

Останал е тук

само образ измамен.
Прилича на мен,
но е купчина прах
без обич,
без капчица сладки копнежи,
без щури вихрушки
от радост и смях,
без ситните мигове
пърхаща нежност
и тайния порив
за чудо и грях.
Кога си отидох?
Защо не усетих,
как тихо напускам
момичето в мен
и как се е сгърчил,
горчив и безцветен,
портретът на моя,
износил се, ден.
Прахта се разпада
на сиви искрици
и вятър я пръска
на всички страни.
Дано се окъпят
в искриците птици
и с птичата песен
нещо в мен зазвъни!

 

източник:otkrovenia.com