Категория: Димитрия Чакова

“Детско”-Димитрия Чакова

 

68bdff22daea39a091deabc63f5a168a

Детско

 

Вземи ме в ръце. Поведи ме.

Да тичаме луди в дъжда.

Да берем на водата от думите.

На луната да чуем гласа.

Като две неумели хлапета

да объркваме стих и съдба

и под старите бели тепета

да се сгушим щастливи в съня.

Вземи ме в ръце. Поведи ме.

Тези капки по моите страни

не са сълзи, а лунички спрели.

Малки влюбени ярки звезди.

“Сезони”-Димитрия Чакова

65aeef725833e6d60c0d0f71a937d39c

 

Ухаеш на слънце,девойко.

 

Припламва пролетен сноп.
Бедрата извити филизи.
Сърцето препуска в галоп.

 

На грозде ухаеш, любима.

 

Страните от сладост лепят.
Мъж ме направи, с онази
пърхава, канеща гръд.

 

Ухаеш на вино, съпруго.

 

Децата са вече мъже,
аз не съм те налюбил,
а есен преде ли преде.

 

На зима ухаеш, старице,

 

превита от морния път.
Разлистени само зениците
с тамян и надежда кадят.

“Мигове”-Димитрия Чакова

002

Мигове

 

Hай-истинските мигове родиха се без думи.
Безброй светулки, пръснали мълчание.
Най-чаканите мигове открадна от съня ми
и съживи ги без излишни обещания.

Минутите бленувани дойдоха с тишината,
разплела смугли звуци от горите.
Смълчани пак ще се порадваме на топлината
след всеки дъжд, разплискал се в очите.

“Пристанала”-Димитрия Чакова

Измих си косите с отвара от билки.
Вода от полето събра ми дъжда.
На вишната руйнаха младите жилки
и пролетна клонка си вкичих сама.

 

Божура запали страните ми галено.
Облякох на зимата новия кат.
Много съм хубава в бяло и алено.
Сватбени станове песни редят.

 

Отворих прозорци да влезе зората.
Преметох пред прага. Дано не вали!
И после седнах притихнала.Чаках.
Изтърках душата си- до злато блести.

 

Всички сандъци затръшнах по мръкнало.
Звездица трептеше примряла от студ.
Къде ли се дяна? Сълзите ми рукнаха.
Избягах от себе си. Пристанах на друг.

“Въпроси”-Димитрия Чакова

 

Бърза, сива тишина
с кратки, звънки окончания.
Купила ли съм страха
със дълбоко покаяние?

 

Купила ли съм живот
за стрелките на сърцето?
Колко плащам си за вход,
ако дом ми е небето?

 

Купила ли съм мечта?
За Оловното войниче
огънят е светлина и
лицето на момиче.

 

Колко струва любовта,
щом любим ти я отнема?
Всяка счупена стрелка
ще отмерва мойто време.

 

“Когато ме намери”-Димитрия Чакова

bb76bd8eda50618abf8d720dc363a88a

 

Когато ме намери, нямах нищо.
Безплътна, без надежда и покой.
Създаде ме, обичана от нищото,
останало след хиляди порои.

 

Объркан, непринуден, лаконичен.
Намерих те потънал в безвремие.
Пътеводна светлина на нелогичното.
Превърнах се във твое вдъхновение.

 

Когато се намерихме, изгря вселена.
Родиха се порои от планети –
звезди, които двамата със тебе
ще наречем със имената на поети.