Категория: други

“Добър ден”-Надежда Памукова

Денят не започва само с “добро утро”
нито с “приятен ви ден”
тези думи не значат нищо,ако не влагаш чувство, сърце!
Приятели, добър ден!
Здравейте подарявам усмивки.
Ако можех с тези ръце,
бих ви прегърнала всички.
Бих ви дала капчица вяра,
глътка любов и стръкче копнеж,
шепичка смелост и много обич за днес!
Ако можех бих ви дарила,
с търпение и доброта,
та и най-лошият ден да няма сила,
да изтрие усмивките от ваще лица.
Приятен ден ви пожелавам,
живейте смело, със сърце!
Съдбата смелите обича,
а истинските хора те са винаги до теб!

източник:zrance-nadejda.blogspot.bg

“Понякога имам нужда…”-m_space

Понякога имам нужда да те прегърна,
без думи, просто така.
И да не знам, кога ще си тръгна,
ти също да не питаш кога.
И така да стоим, да е много безсънно,
да затворим очи, да спасим този миг.
Понякога е всичко – да те прегърна
и да чувам в сърцето си: “Остани!”

източник:интернет

“Тежък характер”-Миряна Башева

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар –
цял живот – студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

източник:интернет

“Такава ме обичай”-Вера Илиева

Обичай ме такава-дива,
обичай ме такава-листопадна,
есенна и мъничко тръпчива,
от залеза любов ще си открадна.

Със звезден прах косите ще поръся,
луната като брошка ще закича,
от слънцето ще взема светлината,
да грейна цяла,за да ме обичаш.

Такава зряла,като сочна круша,
лепнеща от сладка медовина,
в ръцете ти да мога да се сгуша,
по тебе да се стичам,да те имам.

Такава ме обичай-сладко есенна,
като красива тъжна песен,
такава ме обичай-нежно залезна,
като дар от закъсняла есен.

от стихосбирката “С душа на птица”

източник:личния профил на авторката във facebook

“Параван на надеждата”-Светлана Николова

photo-by-freakdog-on-flickr

„Кой е последен?”, попита жената с бастуна –
в ръката си стискаше белите болнични листи.
Погледнах в очите й – нощ бе безлунна,
с накацали сенки на черните парещи мисли.

Отстъпиха място. И тя закуцука със свян,
оправи полата с плохи от безбройни надежди,
скрити зад стария, скърцащ, познат параван,
където сестрата един подир друг ни отвежда.

Отведе и нея. И бавно – плоха по плоха,
жената съблече от себе си всички надежди.
Изправи се гола, с корем като стара торба,
в който тъкала бе дълго родилната прежда.

Познатият преглед. И таванът е също познат,
даже спиртът познато и тежко мирише.
Докторът взе ѝ листата – нейния свят,
и се замисли колко живот в тях да впише.

И параванът изохка – надеждите вече тежат,
но той ги държеше в своите сгърчени дрипи.
На двайсто число ще я чака. Това бе денят
и прашинка от вяра дотогава не ще да разсипе.

И сякаш заразното светло й сплете косите на сноп –
като житата, които прегръщаше нощем.
Един побеляващ, но с бяло облечен живот,
плетеше деня и катереше стръмното още.

А докторът хвърли листата. Кои бяха те
да пият с мастило от нейната бяла премяна.
Преля й надежда. И майката с пълно сърце
пое към дома. До двайсто число, промълви паравана.

източник:facebook

“Колко искам да се събудя щастлива…”-Таня Симеонова

Има дни във които не ми се говори-
искам просто да гледам във нищото…
Изморих се да бъда любезна, да споря,
не понасям в живота си вече излишъци…
Има дни във които съм си самодостатъчна…
Даже вече не искам да бъда обичана…
Изморих се до болка от толкова чакане,
от надеждите празни ,от мечтите отричани…
Има дни във които по малко умирам
и завинаги нещо от мен си отива,
има дни във които животът ми спира
Колко искам да се събудя утре щастлива…

 

източник:facebook