Категория: Мира Дойчинова-irini

“Животът е по-силен…”-Мира Дойчинова – irini

Животът е по-силен. Продължава.
Дори когато много ни боли
една надежда тихичко изгрява
и става слънце. За да изгори
в лъчите си най-черната омраза,
и всеки страх докрай да заличи.
Не, никой Бог с война не ни наказа.
Сами си я измислихме. Нали?
Животът е по-истински обаче.
По-смислен. Изначален. Упорит.
Със стъпките на бъдещето крачи,
в очите на децата ни е скрит,
в ръцете ни – прегръщащи небето
и в думите, прошепнати с любов.
Където ни боли, ще никне цвете.
И в този свят ще донесе живот.

 

“И продължавам”-Мира Дойчинова – irini

Един подарък – казва се живот –
получих неочаквано и щедро.
Дойдох да се науча на любов.
И все на някого да съм потребна.
Мечтите си раздадох без остатък
и нови хванах – като пеперуди.
Успях да продължавам все нататък,
с надеждата, че всеки дъх е чудо…
И всичко казах. Нищичко не скрих.
Защото във сърцето си го нося –
картина, песен, вятър или стих –
светът е скрит във няколко въпроса.
И всички дни са неизменно скъпи.
Не мога и за миг да съжалявам.
Щом бяла котка ми пресече пътя,
усмихвам се наум. И продължавам.

“За днес си пожелавам тишина…”-Мира Дойчинова – irini

21038076b7f97b05d72576ac64335bd1mmm

 

За днес си пожелавам тишина.
От същата, която ме осмисля.
Онази, сбъдващата чудеса,
по-чисти, и по-мои, и по-истински…
Денят ми сякаш вече е различен –
виж, цялата ме преоблича в синьо.
Единствено чрез свойта безграничност
понякога разбирам, че ме има…
И всички светове са всъщност в мен –
танцуващи светулки през безкрая.
Родена от един измислен плен,
спечелих свободата си накрая…
Защото се превърнах в празнота
и нямам повече какво да губя.
За днес си пожелавам тишина.
И нищо друго.
Нищо друго.

“Ще си грабна…”-Мира Дойчинова-irini

Ще си грабна внезапно торбичката,
ще си метна душата на рамо,
до последно – различна от всички,
но еднаква със себе си само –
ще се втурна по мойте си пътища,
дето аз си ги пиша насън…
И надежда за тихо завръщане,
ще ме чака сред сенките вън…
Ще си вържа на възел обувките.
Нямам нужда от тежко палто.
Много дълго живях за преструвките!
Да ги взимам със мен – за какво?
Всички спомени в скрина оставих,
и затворих с усмивка вратата.
Колко време наужким забравях,
че сама си изписвам съдбата…
И такава – с душа и торбичка,
няма как ветрове да ме спрат!
Идвам само да кажа: „Обичам те!”…
А е всъщност най-дългият път.

 

източник:facebook

И просто продължавам да живея…”-Мира Дойчинова – irini

… И просто продължавам да живея,
защото свикнах тъй – да те обичам,
защото през сълзите си се смея
и вечно съм изгубено момиче,
което в някой сън се е залутало,
наужким и въобще, да мине времето,
а всички дни, които съм изкупила,
превръщат се във нещо споделено,
което нося и напук не пускам,
и никога на никого не давам,
защото цялата съм ураган от чувства,
и само там завинаги оставам,
където съм най-истинска за миг…
А после със безкрая ще се слея.
Защото те обичам, те открих.
И просто продължавам да живея.

 

източник:facebook

За днес си пожелавам светлина…- Мира Дойчинова – irini

За днес си пожелавам светлина.
Да бъде лъч, в душата ми притихнала.
Да виждам само малките неща,
които неизменно ме усмихват…
Да имам слънце… Още ми е лятно,
и още крия някоя мечта
във джобчето – препълнено със вятър,
с писма до теб. И с много тишина…
Ще имам птици. Обич. И прегръдки.
Това ще бъде от онези дни,
в които към сърцето си се връщам,
и всичко е по-хубаво… А ти
ще скриеш във душата си света
и няма повече да бъдеш сам.
За днес си пожелавам светлина.
И просто, ей така, ще ти я дам.

 

източник:facebook