Категория: Росица Копукова

“Дали нощта със звездната корона”-Росица Копукова

Дали нощта със звездната корона
причина е за твоето желание
или е обичта, дошла отново,
за да подсили звездното сияние?

Какво е? А и как да разгадая?
Чета в очите ти, от плам не виждам
друго,
което да ми бъде обещание,
че любовта към теб те е залудо!

 

13 януари 2017г., София
източник:изпратено по пощата лично от авторката

“На мъжете им отива”-Росица Копукова

 

На мъжете им отива
да са луди от любов,
по една любима дива
и да трае цял живот.

 

Другото е илюстрация
на безцелния живот,
като чувство със кастрация,
като непреминат брод.

 

На мъжете им отива
като нашите бащи
да държат на име – живо
за следващите бъдни дни.

 

източник:изпратено лично от авторката

“За теб”-Росица Копукова

Моя обич недоболедувана,
с мои ласки, нераздадени докрай,
моя нежност ти, недосънувана,
ти защо се провали, не знам.

 

Виждам любовта ти, нарисувана
по очите с огнени бои,
не можа да се докоснеш до целувката
и да слеем тяло и души.

 

Не можа да надживееш удара
от ” приятелите ти добри”,
моя обич, недоболедувана,
как без мен сега живееш ти?

 

“Между земята и космоса”, лирика

източник:изпратено лично от авторката

“Импресионистично”-Росица Копукова

 

Една бяла усмихната стая,
компютър, емоция, стих,
и сякаш се ражда от нищото,
а всъщност чрез Бога открих

 

сред думите, точните думи,
сред чувството, най – благодат,
сред любовта помежду ни,
че ти си чрез мене богат.

 

И всичко приема екрана,
открита съм в него сама.
Една стая, отворена рано
към душата ми, към любовта.

 

Влез веднага, стига да искаш,
няма ревност тук, аз съм със теб,
виж как стихове кротко си пиша
като полет, като привет.

 

3 януари 2016г.,София
източник:изпратено лично от авторката

“Дъжд в Бистрица”-Росица Копукова

 

Капчукът пее от години песента
за топлината на дома уютен,
за дружеската сила на дланта,
която се подава в миг най-труден.

 

Капчукът хвърля капки във пръстта,
за да напомни за началото и края
на земния живот. И аз в дъжда
окъпвам се във сребърна омая.

 

Дъждът измива спомени и те
по – чисти, по – красиви засияват.
И аз зад снежно – бялото перде
на всеки дом съдбата разгадавам.

 

2004г.,София

 

източник:изпратено лично от авторката

“Скръб”-Росица Копукова

 

На загиналите в Охридското езеро 15
български туристи

 

Охридското езеро светлее,
погледът насища с красота,
майко Македонийо къде са
душите на покойните сега?

 

Те петнадесет човека бяха,
дошли да ти се радват от сърце,
колко песни те във теб изпяха
и пиха вино,вихреха хорце.

 

Охридското езеро поглъща
спомени за радост и сълзи,
майко Македонийо преглъщай
вината капитанска и мълчи.

 

Пак белеят хубави на кея
корабите за пореден тур,
но не може в мене да изтлее
болката за всеки мъртъв тук.

 

Охридското езеро разказва
пак легенди,приказки за нас,
ала само алчността наказва
невинните в един злокобен час.

 

Пак е глъчка,веселба голяма,
пак туристи идват на тълпи,
но българите повече ги няма-
това на чужди съвести тежи.

 

А сме братя.Коренът е кръвен,
майко Македонийо,нали?
Охридското езеро изпълва
със история премного дни.

 

И не трябваше така да свършва
този толкова красив момент.
Осиротя България на тръгване
без своите чада в почернен ден.
Осиротя…

 

2010г.,София

Из книгата със стихове “Вселената и ние”,изд.”Лулу”

 

източник:изпратено лично от авторката