Филми във VBOX7

Любими стихове

източник на изображението:интернет

Една обикновена любовна история
Caribiana

 

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.

 

Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме… Или не.)

 

Тук-таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.

 

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем…
Извинете ме…
Ще завали.

 

23 (3)

И пиша думи
Селвер

 

Разбира се, че трябват дъждове.
Разбира се, че розите ме чуват.
Познавам всички южни ветрове.
Не ме е страх от дълги думи.

 

Разбира се, че трябват брегове.
Разбира се, че рибите се влюбват.
И щом не можеш да ме разбереш,
не значи, че не съществувам.

 

Разбира се, че трябват сини дни.
Едно небе. И нищо, нищо друго.
Сама си правя къща от мъгли.
Защото са бездомни всички думи.

 

Понякога от всичко ме е страх.
И пиша думи. Пиша. Пиша. Пиша.
Човеците ме плашат. Затова
понякога след полунощ съм птица.

***

Изхвърлям всички минали сезони.
Ръждиви листопади. И мъгли.
Свирепи бури. Ледникови периоди.
Хриптящи суши. Придошли реки.
Кутии с нестопили се снежинки.
Буркани с консервирани слънца.
Албуми със черешови градини.
И пликове с оранжеви листа.
Изхвърлям цели ери. Не! Еони!
Парчета време, от които ме боли.
Изхвърлям всички минали сезони…
Оставям най-любимия. Сезонът Ти.

 

 

***

Аз имам сили само да си тръгна.
Но нямам сили да остана.
Не знам в какво съм се превърнала…
Дали е рано? Не е рано.
Напротив, малко закъснявам.
Изпуснах си сърцето някъде.
Забравих как се стига гарата
със най-отдалечаващите влакове.
Не мога, бързам, няма да се връщам.
Това сърце…не ми се търси.
И без това не съм си същата.
Задръж го и не ми го връщай.
Не ме изпращай, мога и сама.
Не помниш ли, ти ме научи.
Затваряй тая смотана врата.
И много бързо искам да заключиш.
Защото знам ли…глупавото ми сърце
ще вземе да ме дръпне да остана.
Но аз не мога. Вече не.
Обичам те. Изчезвам. Друго няма.

 

 

Ще ти се сбъдна
Михаил Цветански

 

Ще ти се сбъдна като рай -
ти цял живот вървиш през ада.
Ще съм внезапен дъжд през май,
усмихнал те от изненада.

 

Ще ти се сбъдна като сън –
във нощи несънуван още,
ще ме откриеш в твоя храм -
сърце, изстрадало от прошки.

 

Ще ти се сбъдна като бряг,
пред погледа ти във мъглата.
Ще те очаквам като праг
пред твоя дом от нежно злато.

 

Ще ти се сбъдна като стих,
написан с устни на гръдта ти,
като неканен полъх тих,
заоблил се в женствеността ти.

 

Ще ти се сбъдна като вик,
събудил цялото мълчание…
В душата ти ще стана тик -
безкраен трепет от желание…



БЮЛЕТИН
Ако искате да получавате последните публикации от блога може да се абонирате като попълните име и валиден email.
Name
Email *

270mitkov

 

"Можете да постигнете всичко, което пожелаете, но не можете да имате всичко на този свят..."