Филми във VBOX7
Всички сезони

Любими стихове

a855ad6f563348bcbdadb21b34995b01

Такава ме обичай! Като залез,
изтлял в горещите ти длани.
Огньове във сърцето ти да паля,
що не угасват в десет океана.

 

Такава съм! По-луда и от вятър,
разпръснал всичките ти мисли.
Недей, недей да ги пресяваш,
остави ме днес да ги измисля!

 

По-тиха съм от люлякови нощи,
оставили светулки по очите ти.
Обичай ме! А аз пък за разкош
ще вплитам сънища във дните ти.

 

Такава ме обичай! Тъжна песен,
докоснала най-нежните ти струни.
Обичай ме! Една последна есен,
покрива пътищата с пъстри думи.

 

*изпратено лично от авторката

f7e5ed0856b97bc9215ee239be5329d9999

 

Отдавна ти простих. Простих за всичко:
очакването в сребърните нощи,
пропадането в дъното, до ниското,
мечтите, изпокълцани със ножа.

 

Простих за хладината на сърцето ти,
по ризата ти чуждото червило…
лъжите, самотата на кафето ми
и зная – не е слабост, а е сила.

 

Понякога ми липсва обичта ти,
цветята, също свещите на празник
и сякаш ляга мъка на гръдта ми,
а в мен е тихо и ужасно празно.

 

Тогава пускам диска с наш`та песен
и в стаята танцувам сам-самичка.
Прегръщам зими, пролети и есени –
сезоните, в които се обичахме.

 

Вина да търся вече няма смисъл,
но да забравя някак си не мога
и нека занапред да сме на чисто,
ала боли от думичката „ Сбогом”!

 

*изпратено лично от авторката

c68aa53decb3327fc494e1b8bb10f65b

 

В прегръдките на есента е топло,
единствено щом лястовици пеят
и гроздето на две ръце се моли
да го откъснат, в бъчви да дозрее,
когато скриват пътища листата
и хризантемите очи отворят,
та с хубост да венчаят пак земята,
преди снежинки в сън да ù говорят.
И някакси е тъжно, но вълшебно,
когато кестен те погали ласкаво
и приказка се ражда вътре в тебе,
а тиквите превръщат се в каляски.
Но как ли есенно да се събудиш
и утрото да сгрееш с чай от риган,
когато нейде вън умират пеперуди
и глътка слънчице не ти достига?…

 

*изпратено лично от авторката

don-quixote-idea-iii

картина:Павел Митков www.mitkov.com

 

Остаря, Дон Кихоте! Не останаха мелници.
И светът е различен, по-груб от преди.
С глътка черно кафе си лекуваме делника
и превързваме с думи ранени съдби.
Че земята е същата, казваш? Едва ли и хората…
Господари са! Всеки се прави на Бог!
А мигът е борба, но граничи с умората,
че е прах мъдростта ни в живота.
Не достига Любов и Надежда, и Вяра,
а сърцата си пазим зад фалшиви стени.
Дулсинея продава нежността си със мяра –
само грамче за рокля, парфюм и пари.
Зверовете? За жалост, те още са живи.
И навред сеят злоба и завист, лъжи.
Само Санчо е днеска щастливец,
в чаша с гроздова още мечтите брои.
Остаря, Дон Кихоте! Смелостта ти е лудост!
Росинант окуця, а светът е жесток.
Стига толкова битки! Като ледена кула
всяко зло ще се срути в душите дълбоко.

 

*изпратено лично от авторката

cf981261768f252b1fc387fec563c6a33334

Капка любов

 

Беше капка любов, ала истинска.
Дето стига за двеста години.
Бе по-нежна, по-древна от приказка,
по-красива от лунна коприна.
Исках с плитка коса да я вържа
и с ръце я притисках до мене.
Ти с целувки я пиеше бързо,
а по устните капката стенеше.
Тази капка любов бе магия,
но безмълвна в живот се изгуби.
И с отчаяна жажда я пихме,
тази капка-сълзица за влюбени.
Между тебе и мен – само капка,
ала мъката давим във нея.
Днес се молим в сърцата да капне
и отново в едно да ги слее.

 

*изпратено лично от авторката

БЮЛЕТИН
Ако искате да получавате последните публикации от блога може да се абонирате като попълните име и валиден email.
Name
Email *

270mitkov

 

"Можете да постигнете всичко, което пожелаете, но не можете да имате всичко на този свят..."

 

 

banerlaptop

ekomagazin

 

pravatami-baner

 

Untitled-2

 

tikvenik

lechenie.bg-zdrave-2

logo

 

banersavedarina100 banerdms100

milostiv_logo_website1

facebookgrupi