Филми във VBOX7
Всички сезони

Любими стихове

 

59afff028a76fcb3ca3aeee907af0991111

Не стига времето

 

Прелитат невъзможни облаци по вените.
Не ми разказвай северни неща.
Каквото и да става, е извън пределите
на моя сън. На моята душа.

 

Каквото и да помня, все е недостатъчно.
Събарям най-високата стена –
да може винаги да ме намира лятото.
Измислям си зелени имена.

 

Различни са разбиранията за истина.
От всичките ви маски ме е страх.
И дните, и минутите ви са единствени,
но мен ме няма в тях.

 

Понякога за да усетя близкото,
не трябва ли да се отдалеча?
Зависими сме от цвета на мислите.
Зависими сме от дъжда.

 

От тръгвания с някого, нанякъде
приличаме на стогодишен сняг.
А някой е измислил всички влакове,
за да очакваме един от тях.

 

Не стига времето. Не стига времето
във този малък град.
А тръгнем ли да се забравяме завинаги,
не стига цял един живот.

f48bc1cbd91fcfac13509ba52a4b9bff111

 

Не питай лятото за мен

 

Навярно ме променя всяка дума.
И всяка въртележка в лунапарка.
Броя различията помежду ни.
И начините, по които не очаквам.

 

Не питай лятото за мен, не питай.
Невидими са редовете.
Каквото нямаме, е скрито
в стихотворение със слънчогледи.

 

От себе си направих книжни птици.
Повтарям името ти, за да свърши.
Между да има и да няма смисъл.
Между да имам и да нямам нищо.

 

А другото са някакви въздишки
и нищо неразбиращи елени.
За другото е трудно да се пише.
За другото ми трябва време.

 

249519b6d022422bc63052b29ebd2199777

Дължини

 

Не зная колко дълга е душата,
дали е сън или река.
По-важна ѝ е чистотата.
По-важно е да няма кал.

 

Очите ми са дълги седем дена
и седем нощи без една.
Зависи колко дъжд ще се излее.
И на каква цена.

 

Страхът се мери от земята.
Страхът е с форма на квадрат.
А как измервате тъгата?
Със шепи ли или от бряг до бряг?

 

Пресмятам корабите в мене.
И техните платна.
Раздялата е дълга вена.
Очакването няма дължина.

 

Зеленото е мерна единица.
Измерва липсата на сняг.
По-дълга от луната и звездите
е само мисълта за тях.

 

 

a11139623bb599361a7065b1d2f6a955111

Защото

 

“Ağrımasa bilir miydim, yüreğimin yerini…”
Nilgün Marmara
“Ако не болеше, щях ли да знам точното място на сърцето…”
Нилгюн Мармара

 

Защото съм от друга песен.
А нотите са със затворени очи.
По-лесно те усещам без завеси.
Каквото нямаме, ще продължи.

 

Идея нямам колко е голямо
сърцето на един петнист елен.
Дали забравяме по равно?
Дали ме има в утрешния ден?

 

Защото всяка устна боледува
от думи, казани наум.
Заставам между птиците и чувам –
едно море ме вика в полусън.

 

От лодките се уча на прозрачност.
Душата е най-тихият компас.
Представата за теб е синя мачта.
А корабът съм аз.

 

 

9f76337411be32581ecd7a6d7d8a40111

Обади ми се някoга…

 

Когато ти писне
от грешност и праведност,
от позната самотност
сред тълпа от познати…
Когато ти писне
живот да раздаваш –
с парченце живот
да нахраниш душата…

 

Обади ми се някога…
Когато изглежда,
че начало и край
се преливат фатално…
Когато за вярата
няма надежда
и раят е мит,
а пък адът – реалност

 

и потегля нататък
душата ти гладна –
с изподрани нозе,
с наранено чело…
Обади ми се някога…
Когато ти трябват
две крила, за да литнеш,
а пък имаш едно…

 

БЮЛЕТИН
Ако искате да получавате последните публикации от блога може да се абонирате като попълните име и валиден email.
Name
Email *

270mitkov

 

"Можете да постигнете всичко, което пожелаете, но не можете да имате всичко на този свят..."

 

 

banerlaptop

ekomagazin

 

pravatami-baner

 

Untitled-2

 

tikvenik

lechenie.bg-zdrave-2

logo

 

banersavedarina100 banerdms100

milostiv_logo_website1

facebookgrupi