Филми във VBOX7
Всички сезони

Любими стихове

The_Door_by_Yasny_chanaaa

 

Добър вечер! Търся топлина.
Ще отвориш ли поне за миг вратата?
Вярно, късно е… Но знаеш – Самота.
Неканена пристига, стяга ти душата…

 

Добър вечер! Търся две ръце. –
В прегръдката им уморено да се сгуша.
И допирът им някъде далече да ме отведе,
далеч от болката, която ме измъчва…

 

Добър вечер! Търся две очи. –
В които има нежност и човечност!
Но моля те, за миг поне вратата отвори!
Приюти ме само тази вечер…

 

източник:facebook

98185310c2e98b6952c9fecaba63dcc911

Аз не пестя от своята обич,
от усмивките там в душата.
От доброто в сърцето стаено
и от своята вяра.
До край се раздавам.
Не питай защо…
Не питай дали ме предават.
Аз нося пламък вълшебен в мен
и той, и той ме спасява.
И виждам в очите на хората,
една още жива надежда.
Не питай от къде иде умората,
тя просто е плесен…
Аз не пестя от своята обич,
аз до край се раздавам.
Аз живея днес и оставям след себе си,
тихи следи от любов във Безкрая,
за да ме има, когато ме няма…

 

източник: интернет

10006108_10202632030311125_7197618750447365908_n666

Колко малко е нужно понякога,
да усещаш, че тебе те има,
че желан си, че нужен си някому
и за теб в хоризонта се взира…
Че някой тръпне в дълбоко очакване
да те види – теб да прегърне
с очи мокри – може би… плакали
и вярата в теб да възвърне…
Колко малко, колко малко понякога
е нужно да бъдем щастливи,
за да поемем после на някъде,
окрилени, спокойни – красиви…
Всичко друго е… вятър пустинен,
а моят свят със теб е вълшебен,
и ако някога, без време “замина”,
нека помня, че бил съм потребен…

 

източник:личния профил на автора във facebook

5c727990bda8fc2a462676a7f32e8dd9

 

Дъждът не гони хубавото време.
Нима душата може да измръзне?
На две пресечки мисъл съм от тебе.
Броя до сто. И ти рисувам слънце…
Понякога се случва много често –
едно го мислим, друго ни излиза.
„Живот” е синоним на неизвестност.
Опасно ли е? Просто е. Не влизай.
Светът е приключение за смелите,
а ние сме от тях, безспорно ясно.
Когато си натясно със проблемите,
броя до сто. И ти измислям щастие…
И нека да вали, дъждът е обич,
която ни измива до петите.
Щом има нежност, нека да е много.
Броя до сто. И в капките политам.

 

10665876_380765108740519_538497526857283975344444444_n

 

Ти си ми тихата лятна любов.
Ти си ми всичкото мое.
Това ненадейно парченце живот
ухаещо на покой,
носещо малко сълзи и надежда
някъде, нощем, в душата…
Ти си ми всяка идея за нежност,
щом ме боли самотата,
щом ме изгарят далечни огньове,
и ми е нужно спасение.
Ти си ми силата да се преборя
с всички беззвездни вселени,
някак си, някога, да стигна до тебе…
Ти си ми малкото чудо.
Мога с въздишка да спирам времето.
Но не и да те изгубя…
Ти си ми всичко, и нищо. Това е.
Тегля чертата. И ми излиза,
че все ми стига това – да мечтая
да съм ти копче на ризата.

 

Стихотворението и илюстрацията са от книгата на Мира Дойчинова :”Обич – пълна с небе”

БЮЛЕТИН
Ако искате да получавате последните публикации от блога може да се абонирате като попълните име и валиден email.
Name
Email *

270mitkov

 

"Можете да постигнете всичко, което пожелаете, но не можете да имате всичко на този свят..."

 

 

banerlaptop

ekomagazin

 

pravatami-baner

 

Untitled-2

 

tikvenik

lechenie.bg-zdrave-2

logo

 

banersavedarina100 banerdms100

milostiv_logo_website1

facebookgrupi