Любими стихове

 

 

Ще тръгвам

Caribiana

 

Не съм от тук, за мъничко минавам.
Поспрях за ден във твоя свят.
Донесох ти от моите вълшебства
и няколко парченца красота.
Приших на джоба ти усмивка от лалета,
и в дланите ти нежност посадих.
Не съм от тук обаче. И ще тръгвам.
А ти ми обещай да си щастлив.
Ако понякога ти стане страшно тъжно
за мен, момичето незнайно откъде,
не гледай сред звездите да ме зърнеш.
Забравих се във твоето сърце.

 

източник: caribiana.blogspot.com

 

Носталгично… по себе си

Caribiana

 

Прелистваш пак измачканата ми душа.
Не я ли знаеш вече наизуст!?
Изучил си до болка и цвета,
и парещо-тръпчивия и вкус.

 

"виж още..."

 

Всичко…почти
Caribiana

 

Добър вечер, моя Тишина.
Уморените ми думи те обичат.
Прегърни ме. Аз съм си сама.
Имам си небето, теб и …всичко.
Имам си намигащи звезди
и една Луна, като усмивка.
Имам дъжд. Понякога вали.
А понякога се крие и не иска.
Имам в джоба мидена черупка
/а във нея – цялото море/.
С облаците мога да препускам
/те са, всъщност, прерийни коне/.
Имам птици, със които да говоря.
Имам пулс /звучи като тамтам :)/.
Имам обич. Страшно много обич.
Само че на кой ли да я дам…
Все едно…Нали си имам тебе.
И едно небе с Луна.
Толкова е нощно във ръцете ти…
Добър вечер, моя Тишина.

 

източник: caribiana.blogspot.com

 

Не ме мисли…

Десислава Наумова

 

Не ме мисли- аз имам всичко,
едно небе и хиляди звезди.
Дъжд, в който понякога да скривам,
своите сълзи.
Една Луна, която да ми свети,
една Земя по- истинска от теб.
Цветя, в които да намирам себе си
и сянката на един самотен силует.
Едно сърце, което да обича,
една душа, с която да летя.

 

Не ме мисли- аз имам Себе си
и значи имам всичко на света!

 

източник: интернет

Вариант Б
Caribiana

 

Не ми е тъжно. Просто ми е празно.
И точно за това ми се мълчи.
Отдавна вече всичко съм разказала.
И нямам думи. Само тишини.
Ако не можеш в тях да ме намериш,
не се отчайвай. Ще те разбера.
Не се завръщай в тъжното ми вчера.
Аз имам своето несбъднато сега,
априлска вечер, ментов чай и песен.
Аз имам неначенати мечти.
Сега се уча да ми бъде лесно.
И точно за това ми се мълчи.

 

източник: caribiana.blogspot.com

 

… То – Щастието е безкраен път,
по който ти на всички се раздаваш
и всички пък на тебе ще дадат!
И трябва всяка радост да изстрадваш,
да си създаваш прости чудеса,
на капката да можеш да се радваш
… и в нея да откриваш небеса!

 

из “Поема за щастието” – Дамян Дамянов