Филми във VBOX7
Всички сезони

Любими стихове

dsc_1696ttt

Продават ли крила на пеперуди?
С тях искам да достигна светлината.
Сърцето ми очаква нежно чудо,
жадува да се вдигне над земята.

 

Не се страхувам аз от люта зима.
Не се страхувам и от огнена любов.
Ранявано, покрито с драскотини,
сърцето ми прегръща порив нов.

 

Животът ми е пеперуден шепот,
един размах и полет към безкрая.
Едно докосване с небесен трепет
и вятър ще ме люби знам до края.

 

Продават ли крила на пеперуди?
Душа не се затваря във тъмница.
Крила са нужни да политам лудо,
за да целувам сребърни звездици.

 

38082f2603f36707b3e9bec39d16d28e400

Светът е хубав, много, много хубав
когато сутрин се усмихне слънцето,
когато в пролетния дъжд се влюбиш
и сложиш във земята малко зрънце,
когато слушаш песента на вятъра
и вдъхнеш клонче люляк росно,
и поделиш си ябълка с приятели,
и в мислите си свободата носиш,
когато скъсаш първите кокичета,
пробили снежното сърце на зимата
и кажеш на любимия „ Обичам те!”,
а на врага простиш и непростимото.

62f2ca4e9f9729ab902a801d739b62ac2323

Има дни, във които си мисля:
любовта ни приключи, умря.
И мълча до припадък, тъгувам,
и потъвам, потъвам в тъма.
Има дни, във които се губя
всред измамното чувство за радост.
И събирам парченцата лудост.
Младостта – разпилени пендари.
Има дни, във които съм рана
и подпирам небето метежно
да не падне, когато повярвам,
че сърцето скърпва надежда.
Има дни, във които умирам,
всеки дъх ме раздира, боли…
И безумно вървя без да спирам –
търся пак хоризонт за мечти.

 

Ивелина Никова
„Копнеж по слънце”

d83279a87305939dd3803efd309ed0ae222

Отдавна счупих чудната обувка,
кристали в стъпките си разпилях.
Магията бе само миг, целувка,
но свърши се, сърцето онемя.

 

Разкъса се вълшебството на части,
каляската е тиква. Ето, на –
измамни са мечтите ми за щастие,
изгубени сред просени зърна.

 

И няма балове и пищни дрехи,
последен валс танцува любовта.
Дочувам край огнището си ехо,
навярно вика мойта самота…

 

Не вярвам вече в никакви химери.
Дванадесет – броя камбанен звън.
А принца свой така и не намерих…
Но чакам го във всеки следващ сън.

 

*изпратено лично от авторката

934918fb5dfb5c903366ca457b6d1f19444

На човека колко му трябва:
две ризи-за празник и ближен,
стомна вода да преглъща хляба,
бяла песен да забравя грижи,
шише ракия да почерпи мъртви,
небе, което да дели с соколи,
любов, която никога не свършва
и камък –да му казва болките си…

 

*изпратено лично от авторката

 

БЮЛЕТИН
Ако искате да получавате последните публикации от блога може да се абонирате като попълните име и валиден email.
Name
Email *

270mitkov

 

"Можете да постигнете всичко, което пожелаете, но не можете да имате всичко на този свят..."

 

 

banerlaptop

ekomagazin

 

pravatami-baner

 

Untitled-2

 

tikvenik

lechenie.bg-zdrave-2

logo

 

banersavedarina100 banerdms100

milostiv_logo_website1

facebookgrupi