Любими стихове

19a854e36cc500e528b301fc68046cfe555

Липсва ми онова време, приятелю.
Когато брояхме стотинките, и почитахме хляба.
Когато боси се надбягвахме с вятъра,
и знаехме какво можем и какво трябва.
Когато пристъпвахме плахо и с уважение
към любовта, сякаш стъпваме в храм.
А пък в душите ни, неопетнените,
никой не беше сам.
Когато посаждахме крехки дървета,
а после им спяхме под сенките кичести.
И някъде горе, над нас небето
ни напомняше, че сме обичани…
И отглеждахме цветя във сърцето си,
после без жал ги раздавахме.
Не скъпяхме прегръдките на ръцете си.
А добро и прошка – не ги забравяхме.
Знаехме какво е мъдрост, и какво е истина.
Някак животът бе прост и чист.
Липсва ми онова време, липсва ми.
Беше подпис на Бог, на бял лист.

 

421f3b01442af4d833d60b23fc9fbd1f500

Скътай в сърцето ми пролет,
пролет жадувана с люляков мед!
Белите вишни цветчета да ронят
щом ги споделям целувчено с теб.

 

В тихите утрини вятър безгрижен
радост сред листите мои да скрие.
Шепа пайети в зори да наниже,
думите твои, прошепнал с магия.

 

После да кичи косите с игличини,
с тичинки сбрали сребриста роса.
Птичките пойни с любовно наричане
обич и мир нека пак донесат.

 

Там, край реката следи да се вият,
лазарки гдето си хвърлят венци.
Момини тайни с водата отпили,
нощем да пеят квартет от щурци.

 

Знам, пролетта ще запазя в сърцето –
приказка, писана сякаш с цветя.
Клонки от вишни ми дай, белоцветни,
будещи радост вълшебна в света.

 

Ивелина Никова- Радионова
„ Копнеж по слънце”

16d7cefcaf11cd6b712728499697a85b222

Прости неволните ми грешки
и времето, в което те предавах.
Да сбъркаш слабост е човешка,
ала божествено – да се прощава.

 

Ръката моя вдигната прости,
прости обидите и сляпата омраза.
Поискаш ли душата ще спасиш
щом болката с добро наказваш.

 

Вината страшна лесно може
от топла, блага дума да погине.
Знай, всяка прошка златен мост е,
по който само обич ще премине!

 

SONY DSC

Когато свършат всички истини
и плаче в сънищата ми кошута,
в дланта си сребърник ще стисна,
да си платя последните минути,
че дяволът не дава даром нищо,
за глътка вино взема ти душата
и хвърля я във адското огнище,
и става пепел сива тя, горката.
А Господ, зная, помни всичко.
Не винаги са грешните смирени,
но щом останат с мъката самички
им праща светъл път – спасение.
Тогава свършват всички камъни,
наречени да удрят със проклятия
и всъщност нищо друго няма,
освен любов в най-нежните обятия.

 

Ивелина Никова
„Копнеж по слънце”

5fcad87c177e5b69521f27078f25ab42555

Ако си ме чакал,
а не съм дошла,
значи пътя съм загубила,
но ще дойда някой ден сама.
Ти не бързай да разлюбиш!
Ако си ме викал
с истински слова,
може да не съм те чула.
Но в съня ти ще се отзова.
Ти не бързай да разлюбиш!
Ако някога те нараня
с дума дръзка, неразумна,
щедро болката ще заплатя
с болка…
Още не разлюбвай!
Но ако не дойда
в тежък час,
в който като хляб съм нужна,
в който само моят глас
може раните ти да превърже,
даже от далечен свят щастлив,
ако не дотичам –
разлюби ме!
Без проклятие, без вик…

 

Разлюби ме!…

 

Ако още ме обичаш!

 

Бюлетин
Ако искате да получавате последните публикации от блога може да се абонирате като попълните име и валиден email.
Name
Email *

270mitkov

 

"Можете да постигнете всичко, което пожелаете, но не можете да имате всичко на този свят..."

 

 

banerlaptop

ekomagazin

 

pravatami-baner

 

Untitled-2

 

tikvenik

lechenie.bg-zdrave-2

logo

 

banersavedarina100 banerdms100

milostiv_logo_website1

facebookgrupi