Филми във VBOX7

Любими стихове

***

Изхвърлям всички минали сезони.
Ръждиви листопади. И мъгли.
Свирепи бури. Ледникови периоди.
Хриптящи суши. Придошли реки.
Кутии с нестопили се снежинки.
Буркани с консервирани слънца.
Албуми със черешови градини.
И пликове с оранжеви листа.
Изхвърлям цели ери. Не! Еони!
Парчета време, от които ме боли.
Изхвърлям всички минали сезони…
Оставям най-любимия. Сезонът Ти.

 

 

***

Аз имам сили само да си тръгна.
Но нямам сили да остана.
Не знам в какво съм се превърнала…
Дали е рано? Не е рано.
Напротив, малко закъснявам.
Изпуснах си сърцето някъде.
Забравих как се стига гарата
със най-отдалечаващите влакове.
Не мога, бързам, няма да се връщам.
Това сърце…не ми се търси.
И без това не съм си същата.
Задръж го и не ми го връщай.
Не ме изпращай, мога и сама.
Не помниш ли, ти ме научи.
Затваряй тая смотана врата.
И много бързо искам да заключиш.
Защото знам ли…глупавото ми сърце
ще вземе да ме дръпне да остана.
Но аз не мога. Вече не.
Обичам те. Изчезвам. Друго няма.

 

 

Ще ти се сбъдна
Михаил Цветански

 

Ще ти се сбъдна като рай -
ти цял живот вървиш през ада.
Ще съм внезапен дъжд през май,
усмихнал те от изненада.

 

Ще ти се сбъдна като сън –
във нощи несънуван още,
ще ме откриеш в твоя храм -
сърце, изстрадало от прошки.

 

Ще ти се сбъдна като бряг,
пред погледа ти във мъглата.
Ще те очаквам като праг
пред твоя дом от нежно злато.

 

Ще ти се сбъдна като стих,
написан с устни на гръдта ти,
като неканен полъх тих,
заоблил се в женствеността ти.

 

Ще ти се сбъдна като вик,
събудил цялото мълчание…
В душата ти ще стана тик -
безкраен трепет от желание…

Пристанала

Димитрия Чакова

 

Измих си косите с отвара от билки.
Вода от полето събра ми дъжда.
На вишната руйнаха младите жилки
и пролетна клонка си вкичих сама.

 

Божура запали страните ми галено.
Облякох на зимата новия кат.
Много съм хубава в бяло и алено.
Сватбени станове песни редят.

 

Отворих прозорци да влезе зората.
Преметох пред прага. Дано не вали!
И после седнах притихнала.Чаках.
Изтърках душата си- до злато блести.

 

Всички сандъци затръшнах по мръкнало.
Звездица трептеше примряла от студ.
Къде ли се дяна? Сълзите ми рукнаха.
Избягах от себе си. Пристанах на друг.

Въпроси

Димитрия Чакова

 

Бърза, сива тишина
с кратки, звънки окончания.
Купила ли съм страха
със дълбоко покаяние?

 

Купила ли съм живот
за стрелките на сърцето?
Колко плащам си за вход,
ако дом ми е небето?

 

Купила ли съм мечта?
За Оловното войниче
огънят е светлина и
лицето на момиче.

 

Колко струва любовта,
щом любим ти я отнема?
Всяка счупена стрелка
ще отмерва мойто време.

 



БЮЛЕТИН
Ако искате да получавате последните публикации от блога може да се абонирате като попълните име и валиден email.
Име
Email *

270mitkov

 

"Можете да постигнете всичко, което пожелаете, но не можете да имате всичко на този свят..."