Филми във VBOX7

Любими стихове

65aeef725833e6d60c0d0f71a937d39c

 

Ухаеш на слънце,девойко.

 

Припламва пролетен сноп.
Бедрата извити филизи.
Сърцето препуска в галоп.

 

На грозде ухаеш, любима.

 

Страните от сладост лепят.
Мъж ме направи, с онази
пърхава, канеща гръд.

 

Ухаеш на вино, съпруго.

 

Децата са вече мъже,
аз не съм те налюбил,
а есен преде ли преде.

 

На зима ухаеш, старице,

 

превита от морния път.
Разлистени само зениците
с тамян и надежда кадят.

002

Мигове

 

Hай-истинските мигове родиха се без думи.
Безброй светулки, пръснали мълчание.
Най-чаканите мигове открадна от съня ми
и съживи ги без излишни обещания.

Минутите бленувани дойдоха с тишината,
разплела смугли звуци от горите.
Смълчани пак ще се порадваме на топлината
след всеки дъжд, разплискал се в очите.

520

 

Боса да тръгна… Дали ще боли?…
В тревата да легна… Дали ще е твърдо?…
Детство да върна… Не мога, нали?…
А някога можех света да обърна…
Време да спирам… Дали ще е трудно?…
В локви да скачам… Ще се намокря!…
Света да изследвам – вечно учудена,
без страх, че ще имам петна по роклята…
Цветя да откъсна – сега ми е жал…
Къде ли онази невинност остана?…
В дъжда да се втурна и цялата в кал
да се прибирам при мама…
Облак да хвана?… Ще го изпусна…
След коте да хукна… Ще ме одраска!…
А някога беше филията вкусна
поръсена само със сол и щастие…
Стига ми толкова. Достатъчно раснах.
Вече избирам да се смалявам.
Боса ще тръгна… Боли ме… Прекрасно е!
Божичко… Нека!… Не съжалявам.

2882fe3d420a0bfae410fe01752094e36666

Една почти вълшебна градска приказка

 

Юни гасне в лилав полуздрач.
И се стапят крайпътните макове.
Над вечерния свят преваляват
тишини. И почти неочаквано
светват малки, добри светлинки.
Електрически градски светулки.
Аз безмълвно събирам с очи
всяко жълто внезапно блещукане.
Всяка нота на клаксон. И глас.
Всяка дума, дочута случайно.
А лилавият тих полуздрач
ме превръща във приказка. Тайна.
Прочети ме. Наум. Шепнешком.
Прочети ме със устни. Със длани.
Запомни всеки мой полутон.
Аз съм Юни.
Не знам ще остана ли…

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Неежедневие

 

Понякога от лятото ми става хубаво…
Не помня вчера и забравям утре.
Не ми е никак трудно да се влюбвам
във всяка незапочнала минута;
в зелените тревички между плочките;
в походките на уличните котки;
във своето смълчано безпосочие;
във бялата тъга на всеки облак;
в момчетата, които преминават
и няма никога да ги познавам;
във грапавия глас на тротоарите;
в мехурчетата в цитронадата;
във гларусите (само как съм влюбена!);
във всичките си малки щуротизми;
в липата, стъпила на ъгъла;
в една витрина с жълти ризи;
във отражението в огледалото;
в уюта, сгушен на терасата;
в китарения пулс на тялото ми…
В усещането, че животът е прекрасен…

БЮЛЕТИН
Ако искате да получавате последните публикации от блога може да се абонирате като попълните име и валиден email.
Name
Email *

270mitkov

 

"Можете да постигнете всичко, което пожелаете, но не можете да имате всичко на този свят..."

 

 

banerlaptop

ekomagazin

 

pravatami-baner

 

Untitled-2

 

tikvenik

lechenie.bg-zdrave-2

logo

 

banersavedarina100 banerdms100

milostiv_logo_website1

facebookgrupi