Любими стихове

15e8e84b69f6b7544aaf671600ea0cec222

Обичал ли си някога така,
че да не можеш да опишеш с думи?
Да искаш, жадно, нечия душа
и от жесток копнеж да се погубваш?
Жадувал ли си някого в нощта
и в денят ти… просто с теб да диша,
да те погали с трепетна ръка
и с устни тялото ти да изпише?
Оставал ли си нявга без сърце
и без да можеш себе си да бъдеш?
И макар да знаеш, че някой е далеч-
за теб да е молитва и присъда…
И този някой да е твоят дъх.
Душата си в дланта му да положиш!
Да му дариш сърце, сълзи и кръв!
Да искаш да си с него, а…не можеш…

лилии

картина:Розалия Лефеджийска-“Отражения”,50/40 см

ТИ така ме усмихна…
виж-вървя през света
като малко момиче,
уловило мечта.
И наум си прегръщам
свойто мило момче,
дето в миг преобръща
таз земя във небе.
С теб светът е различен-
калдъръм чудеса.
Аз задъхана тичам
и те сричам с душа.
ТИ така ме изригна,
че съвсем не разбрах
как така си достигнал
до сърцето ми чак.
Как така го докосна,
че със теб затрептях
и във него те нося
и без капчица страх.
Ей така те дамгосах
тук,отлява страна,
хвърлих всички въпроси
и със теб полетях.
А Вселената ,сякаш,
сътворила това,
като верен приятел
ме държи за ръка.
И към някаква Вечност
ми отваря врата…
Няма утре и вчера.
Има само СЕГА.

ТИ така ме усмихна…
ТИ така ме изгря…..

275038d27e80fbbecd18b9d04fd41e3dlll

Да знаеш, не заемам много място.
(Навярно и в прегръдка се събирам.)
Пространството ми цялото е щастие.
И само във въздишка го побирам…
Не искам много. Нищичко не взимам.
Но давам всичко. Даже и в аванс.
Превръщам във лета безкрайни зими…
А сложностите? Просто нямат шанс.
Съвсем обикновена съм, признавам.
Светулка, миг, звезда, сълза и копче.
До края на вселените оставам
надеждата във малкото ти джобче…
Такава съм. Недей да ме пресмяташ.
(Дори не можеш да броиш до толкова.)
Ти знаеш – не заемам много място.
Но с дъх лекувам всичката ти болка…
И още ли се чудиш на инат –
къде да инсталираш тишината ми?
Не ми е нужен целият ти свят.
Едно парченце – стая. Във душата ти.

 

източник:личния facebook профил на авторката

500rozaliq

картина:Розалия Лефеджийска-“Усещане за пролет”,50/50 см

 

Пролет моя, пъстрокоса,
тъй те чаках дълги дни…
И в сърцето ми ти слънце носиш…
…и душата ми със теб цъфти.

 

Пролет моя, пъстрокрила,
тъй събуждаш в мен страстта…
…и напиваш ме със сила
без криле да полетя.

 

Пролет моя, пъстроцветна-
земен рай…неземен стих.
В мен туптиш със онзи трепет,
сътворил ме от мечти.

10999497_10203528547001591_5415706063377264824_n

картина:Розалия Лефеджийска-“Виолетово дихание” ,50/50 см

 

Ако можеш да усетиш,
даже само и за миг,
как усмихваш ми сърцето
и пробуждаш в него стих,
може би ще проумееш
как за мен си светлина
и душичката ми пее
щом съзре от теб искра…
Може би ще я откриеш
тази истина една
как за мене си магия,
преобръщаща света…
Как за мене си пътека,
чакан изгрев и небе…
…И лети във теб сърцето
с омагьосани криле.

 

Бюлетин
Ако искате да получавате последните публикации от блога може да се абонирате като попълните име и валиден email.
Name
Email *

270mitkov

 

"Можете да постигнете всичко, което пожелаете, но не можете да имате всичко на този свят..."

 

 

banerlaptop

ekomagazin

 

pravatami-baner

 

Untitled-2

 

tikvenik

lechenie.bg-zdrave-2

logo

 

banersavedarina100 banerdms100

milostiv_logo_website1

facebookgrupi