Харесва ми да ми се случваш.
Насън.
Наяве.
Отново.
Отначало.
Да ме търсиш.
Да ме усещаш.
Да ме разпиляваш.
И да ме събираш …в душата си.
Път от друго по-щастливо време.
Остани.
Любими стихове
“Спряло пред божествения праг”-Росица Копукова
Спряло пред Божествения праг,
нежно Съвършенството ни гледа,
като малки пеперуди в знак,
че кръжим над някоя победа,
кой ли ще я вземе днеска пръв,
утре кой ли пък ще ни задмине?
Като рибки, чакащи за стръв,
като неосмислени ” Богини”.
Дядо Боже всекиму е дал –
Съвършенство можеш да си вземеш,
полза имаш ли от Идеал?
Ей в това, изглежда, е проблемът.
19 май 2018г., София
източник:изпратено ми по пощата лично от авторката
“Колко сме…”-Надежда Захариева
Колко сме злобни.
Колко сме жалки.
Как ни заробват
чувства-подпалки.
Колко враждебни.
Колко сърдити.
Колко на дребно
тровим си дните.
Колко сме остри
даже без нужда.
Чисто и просто
колко сме чужди
Колко се мразим.
Колко си пречим.
Сякаш на тази
земя сме вечни.
източник:nzaharieva.wordpress.com
“Вкусът на живота”-Надежда Захариева
Обичам горчивия вкус на живота.
Истинския му вкус.
Сладни ли, живея го, но с неохота.
Минус е или пък плюс,
не зная – към сладък живот не привикнах.
Някак държи ме нащрек.
Не станахме двамата лика-прилика.
Май че съм опак човек.
Във сладкия делник ме дебне опасност
сякаш от всички страни.
Смутена от толкова много прекрасност,
чакам горчивите дни.
Сред грижи, умора, надежди, тревожност
чувствам се в свои води.
Животът не ми ли нагарча, не може
да ми се услади.
източник:nzaharieva.wordpress.com
“Когато се чудиш как съм…” – Мира Дойчинова – irini
Дишам със залеза. Пия морето.
Две-три пустини минавам напряко.
Вечер се свивам и лягам в небето.
Всяко съзвездие стига ми. Всяко.
Слушам листата и вятър им нося.
Много мечти са ми тъй, до колене.
Само сънят отговаря с въпроси –
сякаш измислени точно за мене…
Пазя от погледи тайни пътеки.
Храня се с дъхове, тихи, сърдечни.
Стъпвам на пръсти, бавно, полека,
само така се превзема вечност…
Всяка минута разделям на части –
дом да ми стане. И пак се връщам.
Все се раздавам, остава ми щастие.
Залез, морето. И съм си вкъщи.
източник:личния профил на авторката във facebook
“Не съм сама”-Ваня Статева
Не съм сама, когато няма никого,
когато се разтварям в тишина,
когато разговарям само с мислите,
или с мечтите някъде летя…
Не съм сама, когато се изгубвам
във свят, създаден от самата мен…
Във него мога нежно да се влюбвам…
Там светъл и красив е моят ден.
Там всичко е прекрасно, чисто, бяло…
А мисълта ми – скитница се рее…
Разтварям се…Но само там съм цяла…
Във моя свят най-истински живея.
Не съм сама…Аз просто нямам нужда
от празни думи, шум и суета…
И сред тълпата мога да съм чужда,
нечута, неразбрана…и сама…
източник:facebook