Филми във VBOX7
Всички сезони

Дамян Дамянов

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

Дамян Дамянов

Предупреждение

Дамян Дамянов

 

Душата ми – врата без ключ –

готова е по всяко време

добрия гост, макар и чужд,

макар и нощем, да приеме.
Тя като къщичка сред кър

го чака и ще му отвори,

щом разбере, че е добър,

и щом на ниския прозорец

потропа лекичко едва.

И без да тропне – само с устни

да й пошепне онова,

вълшебното, тя ще го пусне.

Добър ли е… Но ако лош

човек на прага й застане,

да думка цял ден, цяла нощ,

той все там, вън, ще си остане.

Да я изкърти, ако ще!

Познаваща крадци изкусни,

вратата ще се заяде

и мъртва няма да го пусне.

Приятел буен, враг ли тих,

не знам какъв си, но повтарям:

знай, незаключени врати

най-мъчно всъщност се отварят!

 

 

Мъчен човек

Дамян Дамянов

 

Казваш ми: “Тежък и мъчен човек!”
Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.
Но във живота – ни лесен, ни лек –
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път –
не хора, а ангели същи небесни.

Пълен със тях е и пъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. И в лесното само.
В минутата лека и в лесния час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух – пушек лек –
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!

 

 

… То – Щастието е безкраен път,
по който ти на всички се раздаваш
и всички пък на тебе ще дадат!
И трябва всяка радост да изстрадваш,
да си създаваш прости чудеса,
на капката да можеш да се радваш
… и в нея да откриваш небеса!

 

из “Поема за щастието” – Дамян Дамянов

 

 

 

116_picture

***

Дамян Дамянов

 

Зарад една жена намразих

навеки всичките жени.

Не бой се, ти не си онази.

Тя вече в своите старини

навярно някъде днес тлее,
не подозирайки дори,

че някога била е фея,

че с поглед-въглен прогори

душата на един нещастник.

Къде е? Що е? Днес не знам.

Но този въглен тъй опасен

ме спепели. И днес със срам

признавам си, че аз тогава

намразих всички, грях – не грях.

И просто, просто съжалявам,

че има три измежду тях,

които, във една събрани,

в мен богородично горят:

ти, майка ми и дъщеря ни.

Те трите само са огряни

от дух. А всички други – плът.

 

БЮЛЕТИН
Ако искате да получавате последните публикации от блога може да се абонирате като попълните име и валиден email.
Name
Email *

270mitkov

 

"Можете да постигнете всичко, което пожелаете, но не можете да имате всичко на този свят..."

 

 

banerlaptop

ekomagazin

 

pravatami-baner

 

Untitled-2

 

tikvenik

lechenie.bg-zdrave-2

logo

 

banersavedarina100 banerdms100

milostiv_logo_website1

facebookgrupi