Skip to content
  • Начало
  • За контакти

Българска класика

“Видяхте ме най-сетне унижен…”- Дамян Дамянов

21/04/2019

Видяхте ме най-сетне унижен,
предаден и разпънат, и напуснат…
И всички се отрекохте от мен,
припомняйки ми притчата с Исуса.
Вися сега на кръста и със жал
от него гледам вашта паплач мръсна.
И с устни питам: кой ме е предал,
не вярвайки, че утре ще възкръсна?
И с поглед питам: кой чрез мойта смърт
на Юда с ореола чер ще свети?
Трийсте зли сребърника с гняв лъщят
на всекиго един от вас в ръцете.
И всички, недочакали дори
и първите петли да се обадят,
сте ме посочили: „Върви и мри!“
…От вас разпънат, днес за вас пак страдам.
Измъчва ме ужасният въпрос:
зли, грешни, ваяни от мрака люде,
дали си заслужавате Христос,
след като спи у всичките ви Юда?
Простени да сте! Мога да заспя
спокоен над мътилката ви гъста.
На този свят е нужна и тълпа,
върху която да израсне кръста.

източник: chitanka.info
включено в книгата “Още съм жив”

“Психотерапия”- Дамян Дамянов

21/04/2019

На проф. И. Т.

Напразно се измъчваш, докторе —
не е за тебе мойта болест!
Не е! И ти да беше бог дори,
едва ли би я махнал. Орис.
Съдба поетова — проклятие:
с душица — счупена двуколка —
да мъкнеш тежкото разпятие,
сковано от човешка болка…
Да мъкнеш всички мъки, радости
на този свят, ведно събрани,
във тази своя бричка яростна
и здрава пак да си остане…
Какво да правиш: зор, скрибучкане
по урвите във пек, в стихия…
Дорде разпадне се каручката…
Докарах ти я, поправи я.
Ти бършеш свойте три диоптъра
и се усмихваш, вдигаш рамо:
„За болен свят — ня цяр, ни доктори.
За впряг такъв — пирони няма.“
Тогава — сбогом. И след случката
разделяме се с теб: „Със здраве!“
Аз — със лъжата за каручката,
ти — с твойта си, — че я поправяш.

източник: chitanka.info
включено в книгата “Още съм жив”

“Кой ме буди…”- Дамян Дамянов

12/03/2019

Кой ме буди? Аз съм буден.
Кой ме вика? Глас ли чух?
– Хей, ти! – викам до полуда, –
Кой си? Жив или пък дух?
Никой. Мракът.
Думи, върнати със ек.
И все пак тук има някой:
Сянка, стъпки, дъх… човек…
– Който и да си, – се махай!
Не за теб, безлик фантом,
си дойдох под тази стряха!
В своя стар предишен дом
за предишни смях и сълзи
аз отново се прибрах…

… А пък оня с глас от въздух
в миг избухна: „Не за тях!
Не за тях, ти блуден сине,
се завърна, а за мен!
Мен ти търсиш от години.
Мен ти търсиш нощ и ден.
Кой съм, питаш? Твоят корен.
Както ти си моят плод.
Кой съм, питаш? И се борят
връх и корен цял живот.
Хайде!…“

… И расте потаен
Моят гост – една тъма,
Пълни цялата ми стая,
Пълни цялата земя.
И дъхът ми се стопява
в неговия. Тръгвам аз.
В песента му продължавам.
И във мъжкия му глас.

източник: facebook*

“И всичко пак е вечно”- Евтим Евтимов

17/01/2019

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

източник:slovo.bg

“Добрите писма”- Валери Петров

31/12/2018

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!

източник: helikon.bg

“Тъжен миг”- Валери Петров

31/12/2018

По съкращение на щата
бе уволнена радостта
и се разбъркаха нещата,
подобно есенни листа.

Не ми е хубаво и даже,
направо доста ми е зле.
Какво в утеха ще ми каже
това разкаляно поле?

Какво тез къщи с балкони,
неогласявани от смях,
таз Витоша под небосклони,
останали без чудо в тях?

И пошла песничка долита
в ръждиво-охрения час
и в опит за самозащита
с усмивка сам си казвам аз,
че мислите ми натежали
навярно истински не са,
защото иначе едва ли
бих смогвал да ги понеса.

източник: borisaprilov.wordpress.com

Следваща страница

Категории

  • Без категория (4)
  • Българска класика (34)
  • ВИДЕО поезия (17)
  • Духовни напътствия (48)
  • За свободното време (37)
  • Изобразително изкуство (5)
  • Изпратено ми по пощата (80)
  • Любими стихове (613)
  • Музика (266)
    • Италианска музика (81)
    • Музика за душата (35)
  • От моята готварска книга (2)
  • Приказки,притчи и разкази (48)
  • Разни (13)
  • Разни мисли (20)
  • Разни мои рошави мисли (2)
  • Хумор (4)
19 1606 7592.67 caribiana Emin Giovanni Marradi vbox7 youtube Дамян Дамянов Ивелина Никова Италианска музика Любими стихове Мира Дойчинова irini Музика Надежда Захариева Петър Дънов Росица Копукова Селвер Станка Пенчева Таня Симеонова видео клипове видео поезия духовни напътствия испанска музика клипове любов мисли музика за душата мъдрост надежда обич от пощата песни с превод поезия позитивно послания притчи раздяла романтични филми руска музика самота стихове стихотворение тъга филми
Search for:

Архив

banerlaptoptikveniklechenie.bg-zdrave-2logomilostiv_logo_website1 Фейсбук групи в помощ на бездомни животни 

Copyright © 2023 Блог Слънчоглед. Всички произведения, публикувани в този сайт принадлежат на техните автори.