През прозореца навън,
светът в луда надпревара диша,
реват метални возила,
но чужда ми е тяхната надменност.
Ала едно напъпило дърво събужда мойте
сетива. И става с мене чудо – изгрява
светлина – божествена, над мен се
спуща.
Сърцето ми към тебе тръгва лудо,
не знае то трънливи пътища, прегради,
разлиства пролетни дървета,
Вселената избухва и превръща в обич!
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
Душа моя,
родена от божествено дихание,
моя сила, мъдрост
и красиво вдъхновение,
не се побираш в земни разстояния.
Не ме изпитваш
и не ме засрамваш. Понякога и тежко
наранена в себе си държиш ме здраво и
дори ми казваш:„браво”!
И с добрата сила ме понасяш като
невеста с дар дарена,
носиш ме над красотите земни при птици
райски, верни
да видят и да познаят,
че съм Христина, от Бога благословена!
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
Вървя по смисъла на своя ден,
обикновено карам по програма,
не искам той да бъде ощетен
и в него просто празнота да няма.
Ако ми пречат хора без морал,
не се огъвам, битката я водя,
ала додето има идеал,
към крайна цел човешка да доходя.
С две думи – съм организиран тип,
нахалос не обичам да живея,
на се покривам и с ментета – ВИП,
кой го измисли, още му се смея.
Да съм деятел в земните неща,
които нещо стойностно създават,
това съм аз. Вървя или летя,
ала в посока, дето извисява!
20 март 2021г., София
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
Живееш ли добре със честността,
във битието ще намериш изход,
наляво – истината, вдясно – хитростта,
ала над тях пространството е чисто.
Вселената лъжата не търпи,
нито пък друго в грешките човешки.
И изпитанията са стрели
за издръжливост в земните ни срещи.
И често краят е непредвидим
и за злосторника, и за хитреца.
Пред прага на възмездие стоим,
друг тегли на Съдбата ни конеца.
Една закономерност само знам-
дори да се подхлъзнеш от почтеност,
пак ще излезеш някъде оттам,
отдето продължава твойта вечност.
Животът тържествува затова,
за да остане в него добротата
с най-хубавите мисли и слова,
с които те докосва Светлината.
Останалото просто остави.
На Злото данъка не ти го плащаш.
Върви напред, със честността върви,
дори болезнена, дори кървяща,
тя ще зарасне. Пътят е открит,
когато съвестта неосквернена
не те подвежда по пътеки – мит,
че не за подлости сме тук родени.
13 март 2021г., София
Росица КОПУКОВА
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
Намери ме , любов,
толкова силно е твоето слънце,
че изгаря крилете понякога.
Сега съм дърво многолистно
и твоята нежност като изгрев
върховете ми светли огрява.
И пак тя, онази, омайната,
се свлича в нозете ми – корени
и света многолик благославя.
Ти си тази, дето гониш
от житните снопи плявата,
за да блесне зърното, плодното
в хляба тържествен молебен…
Колко нощи трябва
към теб да вървя,
за да стигна зората,
на водата говора да чуя
и шепота на птиците да разбера?
Аз съм тази, дето
сърцето ти с обич облича.
Плиснал ручей с невидима сила,
светлина и жребий в деня ти,
благослов, за живота разлистен!
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
ДЕКЕМВРИ – ПРИКАЗКА С НОВО НАЧАЛО
Декември – уют и светлина
в сърцето ми ласкаво,
ухае на канела и портокалов дъх.
Дърветата в огнището пращят,
запалените свещи усмихнато мълчат.
Тихо пиано.Блясък в очите.
Тръпна в шал – топъл, любим,
изплетен от ръцете на мама,
чорапи, дебели – от неѝната обич
скроени…
Декември – грижа и мисъл
за ближните хора,
за тези, които обичаме.
Неказана дума, пропуснат разговор,
мисли, които отрекох.
И тъга по детството- голяма-
онова, дето срича в бързеи луди,
взиране навътре
в душата ми млада….
Декември – нещо, което все не
достигам.
Декември – приказка с край
и със ново начало
в сърцето ми обич заплита,
обещание за щедрост,
и благодарност
към Твореца голяма.
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
