Щом трябва да е зима –
да идва и да свършва.
Тя светлината взима
и клоните окършва.
Снегът натрупва бавно.
И стяга. И сивее.
И рязко става явно,
че сам не се живее.

източник: профилът на авторката във facebook

– Ти, вярваш ли?
– Малко.
– Колко малко?
– Колкото целият Свят.

Даниела Панайотова
източник: facebook

Слънчев порив, роди светлина
и тогава във златно преля
беше лято със златни коси
на листа пръсна свойте лъчи.

И разхвърля от златото прах
и мечтая във него, без страх
и финни тревички, зелени трептят
показват ми свежест, нов път.

После идва внезапно нощта
а на другия ден есента
в цвят оранжево, в охра искри
и септември пристигна в зори.

Този вятър е полъх отнесен
идва с музика в хладната есен
аз минавам през всички сезони
слънчев вятър душата ми гони.

Картина: “Ветрове”, Петра Добревска
                 Акрил,платно,40/40
Стих: © Деница Петрова

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

.
мислех си
че щастието
ще дойде от юг
но вместо това
връхлетя
меланхолията
от всички посоки
.
казах си:
кое си ти
човече в огледалото
така занемарено
от очакване

източник: официалният фейсбук профил на автора