Публикации свързани с думата българска класика

Тихо е, тихо е, тихо е
и стоя, и мълча пак в мечти.
Няма те никога, никъде…
Тишина, самота и звезди…

Тежка е, тежка разлъката
в тия безводни далечни гори,
обичта, жаждата, мъката
ме гори, ме гори, ме гори…

източник: slovo.bg

Пътека
Пеньо Пенев

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на устата
светозарната сребърна пяна.

Уморения ден догорява,
плаче вятърът – сбогом навеки!
Свечерява се сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

"ВИЖ ОЩЕ"

Дивата ябълка

на Николай Хайтов 

Лети птица гургулица
над поляна, над горица,
лети бързо, че я чакат
във гнездото й дечица.
А дечицата са гладни,
палави, нетърпеливи,
ще надничат от гнездото,
може някое да падне…
Носи майка гургулица
само семчица едничка,
но от бързане, горката,
изтърва я във гората!
 

"ВИЖ ОЩЕ"