Чрез къшей облак,
чрез една прашинка,
чрез глътка въздух,
капка светлина,
в един случаен ден,
като настинка
преболедувай всяка рутина!
Взриви натрупаната в теб умора!
Измий очите си от самота!
Разкрий се към света
като прозорец,
и разцъфти
в букетче от цветя!
Вдъхни от аромата на живота!
Зачерквай бариери!
Полети!
Повярвай,
че си жив и тук, защото
на някого си нужен точно ти!
източник:otkrovenia.com
Днес съм някак лаконична.
Днес съм само черно-бяла.
В гръб на себе си приличам,
а в анфас съм избледняла.
Още имам очертания.
Силуетно съм си същата.
Гледам се от разстояние –
пак съм годна за прегръщане.
Но самотно и графично е
вътрешното съдържимо,
забранено за обичане
и отчайващо ранимо.
източник:личния профил на авторката във facebook
Прелистваш пак измачканата ми душа.
Не я ли знаеш вече наизуст!?
Изучил си до болка и цвета,
и парещо-тръпчивия и вкус.
Събуждала е в тебе водопади.
Приличала е на пустинна роза.
Била е вещица. На клада.
Сега се е превърнала във проза.
А беше извор. Пееха я птиците.
Рисуваше я Залезът привЕчер.
Видях я за последно в колесницата,
отлитаща от себе си. Далече.
източник: caribiana.blogspot.com
Намълча ли се… Аз оглушах
от тишината на онези нощи,
в които чаках. Плаках. И не спях.
А ти… мълчи ли ти се още…
Сега ти подарявам тишина.
Натрупала съм я във себе си.
Огромна.
Вече съвсем не мога да я побера.
Вземи я цялата. За спомен.
Изслушай я. Да чуеш как болях.
И как се пълних с празноти и бездни.
А после се научих да мълча…
да избледнявам…
да изчезвам…
източник:caribiana.blogspot.com
Душата ми… Какво ли не видя!?
Насилвах я, предавах я и мамех.
Завлякох я на края на Света…
Буквално! Носех я през рамо.
Потисках всеки неин бунт.
Озъбвах и се – тя като роптаеше.
Разпъвах я на кръст. Напук на Юнг!
А после… После се разкайвах.
Възкръсваше… Добра Душа!
Прощаваше ми (мъдрите прощават),
очакваше от мен да не греша,
аз все така й обещавах…
Опитвах се. Наистина! За ден…
На следващия – пак започвах
безмилостна война в самата мен.
Опитвах се да се надскоча.
Надскочих се! И за какво?!
Щастлива ли съм? По-щастлива?
Душата ми не може без любов…
Омръзнах й. И си отива…
източник: facebook
Простете ми, аз вярвам в чудеса.
Самата аз се случвам като чудо.
Аз вярвам точно в малките неща.
В гъсеницата с дух на пеперуда.
Простете ми, измислих си небе.
Не, не е синьо, малко и прозрачно.
Измислих си и вечност на дете,
където да се губя многократно.
Там всеки път се случвам по – добра
и точно ти си моята принуда,
причината за простите неща,
за хаоса сътворен от пеперуда,
за всеки камък – малка канара,
обърнал и най – тежката каруца,
замахът на тъй леките крила,
причината за всичко да се случи.
Простете ми, аз вярвам в чудеса
и в тихата обичаща вселена.
Небето се пробужда в небеса,
а аз съм в теб реална и простена.
източник:facebook
