Публикации свързани с думата мисли

– Как се влиза в нечие сърце?
– През рана.
– А ако няма рани?
– Направи му!

……………………..

Има и друг начин.
С любов и грижа.
С внимание и отношение.

Въпрос на стил.

Твоят какъв е?

Не влизай с взлом в сърцата. Там живее Бог.
Не стъпвай с кални ботуши по свещената земя.
Не причинявай на никого каквото не искаш да причиняват на теб.

Защо се оказва толкова сложно, когато всъщност е толкова потресаващо просто.
Толкова сложни сме станали, че простите неща ни изглеждат невъзможни.

източник: plovdivchanka.blogspot.com

Всяко нещо, до което се докосваме,
ни дава частица от себе си.

Всяко нещо, до което се докосваме,
взема частица от нас.

Съществуването е равновесие.

източник:liternet.bg

“Ако срещнете истинската си любов, тя никога няма да си тръгне от вас – нито след седмица, нито след месец, нито след година.”- Габриел Гарсия Маркес

   Има хора-глухарчета.Крехки и чувствителни.Речеш да въздъхнеш с едно Уффф и те се разпиляват на сто страни.
   Има и хора-птички.Стреснати и нервни.Дадеш им зрънца обич, а те клъвнат едно-две и те погледнат с недоверие.С едно око.Плеснеш с ръце от неуместна радост и спонтанно щастие, а те без пера останат, пък литнат.Как го правят с тия оскубани криле?Радичкови пилета някакви.
   Има и хора-цифри.Ходещи калкулатори.Вземеш, че натиснеш погрешно копче и им се повреди системата.И трябва да си носиш постоянно в джоба зарядно, щото в най-неподходящият момент им спира тока.Гаснат внезапно.Като изгорели крушки.
   Има хора-рибарско столче.Удобни.Заемат малко място и служат вярно години наред, но изведнъж им се къса платното и падаш по задник в гьола.
   Има хора-паяци.Оплетат ти хамак и го вържат между два бора.Уж те люлеят приспивно, а те изсмукват, докато не се превърнеш от люспа на нещо.
   Има хора-дъги.Цветни, ефимерни и вкусни като захарен памук от панаирджийска сергия, сиреч лапаш нещо, а гълташ нищо.
   Но има и хора-знаци.Появяват се рядко.Вероятно веднъж в живота, а може би два или три.Напоследък често си мисля за тях.Дали не съм пропуснала някого, защото трудни за разпознаване са те.Хората-знаци се появяват внезапно и най-често, когато си седнал на душевен тротоар, а краката ти висят в бездна.Разчитането на хората-знаци е трудно и не ти дават втора възможност.Или ги разчиташ или се качваш отново на сала и гребеш срещу течението.
   Как се разпознават хората-знаци?
Ми все едно нещо ти прави трапанация на черепа и ти налива с фуния древен и мъдър планктон.Няма да проговорите санскрит, нито внезапно ще съзрете Андромеда с просто око във вселенската чорба.
Просто трябва да сте готови за тях.Те знаят кога да приседнат на онзи душевен тротоар.
Как?
Не зная.

Ваня Гайдарова

източник: фейсбук профила на Iva Ivanova (скъп на сърцето ми човек;част от моите знаци по пътя)

“Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре.
Дете или книга, или картина, или къща, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил.
Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях.”

Рей Бредбъри- 451 градуса по Фаренхайт

източник:facebook