Skip to content
  • Начало
  • За контакти

Публикации свързани с думата от пощата

“Фалшивите хора”- Росица Копукова

25/01/2023

Фалшивите хора са с черен печат,
а него душата не трие,
сами си показват подмолния цвят,
който не ще се отмие.
Белята при мен е, че аз ги чета,
подобно отворена книга
и то си е, знайте, голяма тъга,
че рано съм казала: “Стига!”.
Не, няма скандали, но пътят назад
е невъзможен при мене,
да, прошката,вярно, си е благодат,
ала и тя е до време.
Типажи различни във този живот,
нямаме точки пресечни.
Нова година е вече на ход,
събития – все неизбежни!
Научих урока – затваряй врати
Росице, където потрябва.
Не,няма обиди и няма злини.
Бог пази ме, пак той ми дава.
Е, вече си зная, че имам цена,
който се дразни, нехая.
На млади години – услуги – река,
сега искам дял в урожая.
Получа ли ясен небесен сигнал
мълча и го следвам,защото
в душата ми свети един идеал
и доминира доброто!

30 декември 2022г., София

източник: изпратено ми лично от авторката

“Ветрове”- Деница Петрова

08/11/2021

Слънчев порив, роди светлина
и тогава във златно преля
беше лято със златни коси
на листа пръсна свойте лъчи.

И разхвърля от златото прах
и мечтая във него, без страх
и финни тревички, зелени трептят
показват ми свежест, нов път.

После идва внезапно нощта
а на другия ден есента
в цвят оранжево, в охра искри
и септември пристигна в зори.

Този вятър е полъх отнесен
идва с музика в хладната есен
аз минавам през всички сезони
слънчев вятър душата ми гони.

Картина: “Ветрове”, Петра Добревска
                 Акрил,платно,40/40
Стих: © Деница Петрова

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

“Намери ме, любов”- Христина Въчева

14/02/2021

Намери ме , любов,
толкова силно е твоето слънце,
че изгаря крилете понякога.
Сега съм дърво многолистно
и твоята нежност като изгрев
върховете ми светли огрява.
И пак тя, онази, омайната,
се свлича в нозете ми – корени
и света многолик благославя.
Ти си тази, дето гониш
от житните снопи плявата,
за да блесне зърното, плодното
в хляба тържествен молебен…
Колко нощи трябва
към теб да вървя,
за да стигна зората,
на водата говора да чуя
и шепота на птиците да разбера?
Аз съм тази, дето
сърцето ти с обич облича.
Плиснал ручей с невидима сила,
светлина и жребий в деня ти,
благослов, за живота разлистен!

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

“Декември – приказка с ново начало”- Христина Въчева

14/02/2021

ДЕКЕМВРИ – ПРИКАЗКА С НОВО НАЧАЛО
Декември – уют и светлина
в сърцето ми ласкаво,
ухае на канела и портокалов дъх.
Дърветата в огнището пращят,
запалените свещи усмихнато мълчат.
Тихо пиано.Блясък в очите.
Тръпна в шал – топъл, любим,
изплетен от ръцете на мама,
чорапи, дебели – от неѝната обич
скроени…
Декември – грижа и мисъл
за ближните хора,
за тези, които обичаме.
Неказана дума, пропуснат разговор,
мисли, които отрекох.
И тъга по детството- голяма-
онова, дето срича в бързеи луди,
взиране навътре
в душата ми млада….
Декември – нещо, което все не
достигам.
Декември – приказка с край
и със ново начало
в сърцето ми обич заплита,
обещание за щедрост,
и благодарност
към Твореца голяма.

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

“Дълбоко в мен”- Росица Копукова

14/02/2021

Дълбоко в мен присъства обичта,
природно с нея аз съм заредена
и не разбирам злобната душа,
но никога не падам победена.
Добър ми е човешкият подход,
ръка подавам винаги при нужда,
но ,срещна ли пореден идиот,
бунтарството си винаги пробуждам.
Това го схващат някои – обрат,
а други тихичко се примиряват,
различно е устроен този свят
и в него някои не се предават.
Не тръгвам със омразата напред,
не позволявам и да ме нападне,
да изиграе, да ми вземе ред,
нито в душата нещо да открадне.
Премерено си крача ден след ден
и обичта ми е житейска норма,
и нека да присъства вечно в мен,
дори да среща непонятно злобни:
набързичко да им показва път,
по който да си тръгнат те навреме
и аз да си остана в своя кът
от стихове и слънчеви поеми.

12 януари 2021г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

“Забавно стихотворение”- Росица Копукова

14/02/2021

По душа съм малко амазонка
и победата ми е в кръвта,
с дядо Коледа ще правим гонка
кой ще стигне по-напред целта:
той ли със шейната и елени,
аз ли с моя буреносен дух,
но накрая ведри и засмени
злото ще го правим прах и пух.
Той е вестоносец на доброто,
аз го отвоювам всеки ден.
Различен ни е полът, облеклото,
но смелостта ми си е дар свещен!
И лети по снежната пъртина
поредната идея за любов,
да посрещнем Новата година
всеки с порив чист и порив нов.
Който Бог до мене го изпрати,
значи го е пратил за морал,
по е ценен от пари и злато,
зареден със светъл идеал.

12 декември 2020г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Следваща страница

Категории

  • Без категория (4)
  • Българска класика (34)
  • ВИДЕО поезия (17)
  • Духовни напътствия (48)
  • За свободното време (37)
  • Изобразително изкуство (5)
  • Изпратено ми по пощата (80)
  • Любими стихове (613)
  • Музика (266)
    • Италианска музика (81)
    • Музика за душата (35)
  • От моята готварска книга (2)
  • Приказки,притчи и разкази (48)
  • Разни (13)
  • Разни мисли (20)
  • Разни мои рошави мисли (2)
  • Хумор (4)
19 1606 7592.67 caribiana Emin Giovanni Marradi vbox7 youtube Дамян Дамянов Ивелина Никова Италианска музика Любими стихове Мира Дойчинова irini Музика Надежда Захариева Петър Дънов Росица Копукова Селвер Станка Пенчева Таня Симеонова видео клипове видео поезия духовни напътствия испанска музика клипове любов мисли музика за душата мъдрост надежда обич от пощата песни с превод поезия позитивно послания притчи раздяла романтични филми руска музика самота стихове стихотворение тъга филми
Search for:

Архив

banerlaptoptikveniklechenie.bg-zdrave-2logomilostiv_logo_website1 Фейсбук групи в помощ на бездомни животни 

Copyright © 2023 Блог Слънчоглед. Всички произведения, публикувани в този сайт принадлежат на техните автори.