Публикации свързани с думата от пощата

Фалшивите хора са с черен печат,
а него душата не трие,
сами си показват подмолния цвят,
който не ще се отмие.
Белята при мен е, че аз ги чета,
подобно отворена книга
и то си е, знайте, голяма тъга,
че рано съм казала: “Стига!”.
Не, няма скандали, но пътят назад
е невъзможен при мене,
да, прошката,вярно, си е благодат,
ала и тя е до време.
Типажи различни във този живот,
нямаме точки пресечни.
Нова година е вече на ход,
събития – все неизбежни!
Научих урока – затваряй врати
Росице, където потрябва.
Не,няма обиди и няма злини.
Бог пази ме, пак той ми дава.
Е, вече си зная, че имам цена,
който се дразни, нехая.
На млади години – услуги – река,
сега искам дял в урожая.
Получа ли ясен небесен сигнал
мълча и го следвам,защото
в душата ми свети един идеал
и доминира доброто!

30 декември 2022г., София

източник: изпратено ми лично от авторката

Слънчев порив, роди светлина
и тогава във златно преля
беше лято със златни коси
на листа пръсна свойте лъчи.

И разхвърля от златото прах
и мечтая във него, без страх
и финни тревички, зелени трептят
показват ми свежест, нов път.

После идва внезапно нощта
а на другия ден есента
в цвят оранжево, в охра искри
и септември пристигна в зори.

Този вятър е полъх отнесен
идва с музика в хладната есен
аз минавам през всички сезони
слънчев вятър душата ми гони.

Картина: “Ветрове”, Петра Добревска
                 Акрил,платно,40/40
Стих: © Деница Петрова

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Намери ме , любов,
толкова силно е твоето слънце,
че изгаря крилете понякога.
Сега съм дърво многолистно
и твоята нежност като изгрев
върховете ми светли огрява.
И пак тя, онази, омайната,
се свлича в нозете ми – корени
и света многолик благославя.
Ти си тази, дето гониш
от житните снопи плявата,
за да блесне зърното, плодното
в хляба тържествен молебен…
Колко нощи трябва
към теб да вървя,
за да стигна зората,
на водата говора да чуя
и шепота на птиците да разбера?
Аз съм тази, дето
сърцето ти с обич облича.
Плиснал ручей с невидима сила,
светлина и жребий в деня ти,
благослов, за живота разлистен!

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

ДЕКЕМВРИ – ПРИКАЗКА С НОВО НАЧАЛО
Декември – уют и светлина
в сърцето ми ласкаво,
ухае на канела и портокалов дъх.
Дърветата в огнището пращят,
запалените свещи усмихнато мълчат.
Тихо пиано.Блясък в очите.
Тръпна в шал – топъл, любим,
изплетен от ръцете на мама,
чорапи, дебели – от неѝната обич
скроени…
Декември – грижа и мисъл
за ближните хора,
за тези, които обичаме.
Неказана дума, пропуснат разговор,
мисли, които отрекох.
И тъга по детството- голяма-
онова, дето срича в бързеи луди,
взиране навътре
в душата ми млада….
Декември – нещо, което все не
достигам.
Декември – приказка с край
и със ново начало
в сърцето ми обич заплита,
обещание за щедрост,
и благодарност
към Твореца голяма.

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Дълбоко в мен присъства обичта,
природно с нея аз съм заредена
и не разбирам злобната душа,
но никога не падам победена.
Добър ми е човешкият подход,
ръка подавам винаги при нужда,
но ,срещна ли пореден идиот,
бунтарството си винаги пробуждам.
Това го схващат някои – обрат,
а други тихичко се примиряват,
различно е устроен този свят
и в него някои не се предават.
Не тръгвам със омразата напред,
не позволявам и да ме нападне,
да изиграе, да ми вземе ред,
нито в душата нещо да открадне.
Премерено си крача ден след ден
и обичта ми е житейска норма,
и нека да присъства вечно в мен,
дори да среща непонятно злобни:
набързичко да им показва път,
по който да си тръгнат те навреме
и аз да си остана в своя кът
от стихове и слънчеви поеми.

12 януари 2021г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

По душа съм малко амазонка
и победата ми е в кръвта,
с дядо Коледа ще правим гонка
кой ще стигне по-напред целта:
той ли със шейната и елени,
аз ли с моя буреносен дух,
но накрая ведри и засмени
злото ще го правим прах и пух.
Той е вестоносец на доброто,
аз го отвоювам всеки ден.
Различен ни е полът, облеклото,
но смелостта ми си е дар свещен!
И лети по снежната пъртина
поредната идея за любов,
да посрещнем Новата година
всеки с порив чист и порив нов.
Който Бог до мене го изпрати,
значи го е пратил за морал,
по е ценен от пари и злато,
зареден със светъл идеал.

12 декември 2020г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката