Публикации свързани с думата притчи

Едно малко момиченце държало в ръцете си две ябълки. Майка й нежно и с усмивка я попитала: “Миличка, ще дадеш ли на мама едната ябълка?”

Момиченцето погледнало майка си, замислило се, след това внезапно нахапало едната ябълка, и веднага след това и другата. Майката се натъжила, почувствала как усмивката й застива, но се постарала да не показва разочарованието си. Тя много се разстроила от това, че нейната любима дъщеря не пожелала да сподели с нея ябълките си.

Но изведнъж момиченцето подало една от двете нахапани ябълки и казало: “Вземи тази, мамо! Тя е по-сладка.”

– – –

Независимо от вашата възраст, опитност и осведоменост, никога не бързайте да съдите другите. Дайте им възможност да обяснят. Това, което виждате, може да е лъжовно. Често, виждайки само външното, ние се заблуждаваме в истинските мотиви за действията на другите хора.

източник:facebook*

Един ден при Учителя дошъл един млад човек и проговорил:

– Идвам при теб, понеже се чувствам безполезен и жалък, толкова – че не искам да живея. Всички наоколо казват, че съм неудачник, несретник и идиот. Учителю, помогни ми, моля те!

Учителят, поглеждайки бегло към младия мъж, отговорил набързо:

– Извини ме, но сега съм много зает и не мога да ти бъда полезен.

Спешно трябва да си изясня един много важен факт, – и замисляйки се, добавил:

– Но ако ти се съгласиш да ми помогнеш за моите дела, аз с удоволствие ще помогна за твоите.

– С… с удоволствие, Учителю – промърморил онзи, с горчивина отбелязвайки, че за пореден път го поставят на втори план.

– Добре, – продумал Учителят и извадил от кутрето на лявата си ръка малък пръстен с прекрасен камък. – Вземи кон и отскочи до пазарския площад! Трябва спешно да се продаде този пръстен, за да върна мой дълг. Опитай да вземеш за него, колкото може повече и в никакъв случай не се съгласявай на цена по-ниска от една златна монета! Отивай и се върни, колкото може по-бързо!

Младежът грабнал пръстена и тръгнал. Пристигнал на пазарския площад и започнал веднага да предлага на търговците пръстена, а те с интерес започнали да разглеждат стоката му. Но чуели ли за златната монета, те тутакси загубвали всякакъв интерес към пръстена.

Някои открито се смеели в лицето му, други просто го подминавали и само един възрастен търговец любезно се заел да обясни, че една златна монета е мноого висока цена за този пръстен и че за него може да се плати около една медна монета, айде, в краен случай – сребърна. Слушайки думите на стареца, младият човек много се разстроил, защото той помнел заръката на Учителя в никакъв случай да не продава за по-ниска цена от една златна монета. Обикалял целия пазар и с добро предлагал пръстена на стотици хора, но накрая младежът отново се качил на коня и препуснал обратно. Силно обезсърчен от неуспеха, той отишъл при Учителя.

– Учителю, не можах да изпълня твоята заръка, – с тъга отбелязал той. – В най-добрия случай бих могъл да получа за пръстена няколко сребърни монети, но ти ми нареди да не го продавам за по-малко от една златна монета! А този пръстен не струва толкова.

– Ти точно в този момент каза много важни думи, сине! – казал Учителят. – Преди да се опитваш да продадеш пръстена, би било хубаво да установиш истинската му стойност! А кой може да направи по-добре това от бижутер? Отиди при бижутера и го попитай той колко ще ни предложи за пръстена. Само че, когато ти каже, няма да го продаваш, а се върни право при мен.

Младежът отново се качил на коня и тръгнал към бижутера. Дълго разглеждал през лупа бижутерът пръстена, след това го претеглил на малка везна и най-накрая се обърнал към младежа:

– Кажи на Учителя, че сега съм в състояние да му дам не повече от петдесет и осем златни монети. Обаче, даде ли ми време, ще мога да купя пръстена за седемдесет, отчитайки спешността на сделката.

– Седемдесет монети?! – младежът радостно се засмял, благодарил на бижутера и с всички сили се втурнал назад.

– Седни тук, – казал Учителят, изслушвайки оживения разказ на младия човек. – И знай, сине, че този пръстен си ти. Ценен и неповторим! И само истински експерт може да те оцени. Така че, защо ходейки по пазара, очакваш, че това може да направи първия срещнат?

източник:svetlilo.com

Един мъж видял, умираща змия в огъня и решил да я спаси , но когато я извадил от там, змията го ухапала. От болката мъжът я пуснал и животното пак паднало в огъня. Човекът се опитал пак да и помогне и змията отново го ухапала. Друг човек, който го наблюдавал през това време, се обърнал към него и му казал:
– Извини ме, но си доста твърдоглав. Не разбираш ли, че всеки път, когато се опитваш да я измъкнеш от огъня, ще те ухапе?
Човекът отговорил:
– Природата на змията е да хапе, но това няма да промени моята, която е да помагам.
С помощта на железен прът, извадил змията от огъня и спасил живота и.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

“Не променяйте природата си ако някой ви навреди, не губете същността си. Просто вземете предпазни мерки.
Някои преследват щастието, други го създават.
Безпокойте се повече за съвестта си, отколкото за репутациятa.
Защото съвестта ти е това, което си, а репутация е това, което другите мислят за теб. И това, което другите мислят, не е ваш проблем …
Това си е техен проблем….”

източник: фейсбук страница:Учението на Живота

Един ден млада жена, отчаяна и обезверена от живота, споделила със своя баща тревогите си:
– Тате, уморих се, животът ми е тежък, срещам трудности, имам сериозни проблеми, през цялото време плувам срещу течението и вече нямам сили… Какво да правя?
Вместо отговор, бащата взел три съда с вода, като в единия сложил морков, в другия – яйце, а в третия изсипал малко кафе. После ги сложил на печката и оставил водата в трите съда да заври. След известно време извадил от водата моркова и яйцето и налял чаша кафе.
– Какво се промени? – попитал той дъщеря си.
– Яйцето и моркова се свариха, а кафето се разтвори във водата – отговорила му тя.
– Не дъще, така е само на пръв поглед. Погледни – твърдият морков, след варенето, омекна. Крехкото и течно яйце се втвърди. Външно те не се промениха, но измениха същността си под въздействието на едно и също неблагоприятно обстоятелство – кипящата вода. Така е и с хората – силните на пръв поглед, могат да се огънат и размекнат там, където крехките и нежните стават по-силни и твърди…
– А кафето? – попитала дъщерята.
– О! Това е най-интересното! Кафето се разтваря във враждебната среда и променя нея – превръща обикновената гореща вода във великолепна, ароматна напитка.
Така е при хората. Има една особена категория хора, които не се променят от силата на обстоятелствата – те променят самите обстоятелства и ги превръщат в нещо ново и прекрасно, извличайки полза и знания от различните ситуации…
Всъщност, обикновено това са хората, които променят света…

източник:facebook

Един от учениците на индийския мъдрец Тукарам се поинтересувал как мъдрецът е постигнал своята трансформация, как така никога не се ядосва, как така винаги е толкова любящ. Той искал да узнае неговата „тайна”.
– Не зная какво да ти кажа за своята тайна, – казал Тукарам – но знам каква е твоята тайна.
– Що за тайна пък е това? – попитал ученикът изненадан.
– След една седмица ще умреш – казал важно учителят.
Тъй като Тукарам наистина бил велик мъдрец, ученикът приел думите му сериозно. През следващата седмица той променил поведението си. Започнал да се отнася с любов към семейството и приятелите си. Медитирал и се молел. Правел всичко, което можел, за да се подготви за смъртта си.
На седмия ден той легнал в своето легло, защото се почувствал слаб и пратил да повикат Тукарам.
– Благослови ме, мъдрецо, защото умирам – казал той.
– Благословията ми винаги е с теб – отвърнал мъдрецът. – Кажи ми, как прекара последната седмица? Ядосаше ли се на роднините и приятелите си?
– Разбира се, че не. Разполагах само със седем дни, за да ги обичам. Така и направих. Обичах ги силно.
– Сега вече знаеш моята тайна – възкликнал Тукарам. – Аз осъзнавам, че мога да умра по всяко време. Затова и съм любящ във всичките си взаимоотношения.

източник:gnezdoto.net

Един учител живял щастливо през целия си живот и усмивката никога не слизала от лицето му. Сякаш всеки ден бил празник за него. Когато усетил, че идва сетният му час, той пак се засмял и се приготвил да посрещне смъртта. В този миг учениците му го наобиколили и вместо да се простят с него, го попитали:
– Защо се смееш, учителю? Гледахме те винаги усмихнат и щастлив и нито веднъж не посмяхме да те попитаме, как е възможно това. Дори на смъртния си одър ти пак се усмихваш. Защо? На какво се радваш?
Учителят им отговорил:
– Когато дойдох тук при моя учител, бях на 17 години. Млад, а вече много изстрадал. Учителят ми беше на 70 години – винаги му беше леко на душата и се усмихваше без видима причина. Осмелих се и го попитах как успява. „Всеки е свободен сам да избира – каза ми той. – Всяка сутрин, когато отворя очи, се питам какво да избера днес – блаженство или страдание. И така се случва, че винаги избирам блаженството.