Skip to content
  • Начало
  • За контакти

Публикации свързани с думата Росица Копукова

“Поезията ме спасява”- Росица Копукова

27/10/2021

Поезията ме спасява
от не един и два проблема,
от хора с незавидна карма,
от нежелана лоша тема.
И някъде във висините,
където странно ме издига,
намирам пристан при душите,
които пишат друга книга.
Съмишлениците намирам,
без кръчма, ресторант и маса,
зад маските ги анонсирам…
Със тях сме си от сродна класа.
В калабълък и в суетата
не е житейското ми място.
В изкуството и в красотата
аз търся смисъл и изящност.
Сега, недейте и допуска,
че няма да река ” наздраве”
със чаша вино, но напусто
при мене време не минава.
Поезията ми помага
в красивото да се прикрия,
да се стопя и да избягам,
и после да се преоткрия.

4 септември 2021г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

“Предпочитания”- Росица Копукова

27/10/2021

Харесвам хората, каквито са,
по връзки и по ранг не ги премервам,
защото всеки прави чудеса,
щом е дошъл в пространство
триизмерно.
Добър да е. От всекиго урок
аз също мога някой ден да взема.
Животът на Земята ни е в срок-
да го превърнем в хубава поема.
Дали обичам, питам се, врага?
Тъй както тук Христос е проповядвал.
Това не знам, признавам си сама.
Навярно не, ала не го и мразя.
Стоя над дребноликите неща,
приключа ли обаче – се не връщам.
Открия ли си сродната душа,
не я забравям и не се обръщам.
Дори събития да ни делят,
аз си я помня и си я обичам.
Във този интересен Божи свят
с фенера Диогенов търся личности.

16 юли 2021г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

“На теб”- Росица Копукова

27/10/2021

Палатите на моите мечти
отдавна се изпълниха с реалност
и нищо, че не влезе първо ти,
ала дойде, в сърцето ми остана.
След всичките сезони на любов,
които после в стихове заключих,
и вярвах в следващия благослов,
ала и той с поезия приключи.
И тя бе толкова високо! Връх!
Недостижим за ранга на мъжете.
Не позволих дори да газят мъх
в пътека към палати непревзети!
Дори малко различен от това,
с което аз пространствата изпълвах,
ти стопли се от моите слова,
от ласката ми и от мойта същност.
И тук остана. В мойте светове,
със своя облик, но с допирни чувства.
Сега не те мечтая, а снове
една любов, преливаща в изкуство!

25 април 2021г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

“Вървя”-Росица Копукова

27/10/2021

Вървя по смисъла на своя ден,
обикновено карам по програма,
не искам той да бъде ощетен
и в него просто празнота да няма.
Ако ми пречат хора без морал,
не се огъвам, битката я водя,
ала додето има идеал,
към крайна цел човешка да доходя.
С две думи – съм организиран тип,
нахалос не обичам да живея,
на се покривам и с ментета – ВИП,
кой го измисли, още му се смея.
Да съм деятел в земните неща,
които нещо стойностно създават,
това съм аз. Вървя или летя,
ала в посока, дето извисява!

20 март 2021г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

“Съжителство”- Росица Копукова

27/10/2021

Живееш ли добре със честността,
във битието ще намериш изход,
наляво – истината, вдясно – хитростта,
ала над тях пространството е чисто.
Вселената лъжата не търпи,
нито пък друго в грешките човешки.
И изпитанията са стрели
за издръжливост в земните ни срещи.
И често краят е непредвидим
и за злосторника, и за хитреца.
Пред прага на възмездие стоим,
друг тегли на Съдбата ни конеца.
Една закономерност само знам-
дори да се подхлъзнеш от почтеност,
пак ще излезеш някъде оттам,
отдето продължава твойта вечност.
Животът тържествува затова,
за да остане в него добротата
с най-хубавите мисли и слова,
с които те докосва Светлината.
Останалото просто остави.
На Злото данъка не ти го плащаш.
Върви напред, със честността върви,
дори болезнена, дори кървяща,
тя ще зарасне. Пътят е открит,
когато съвестта неосквернена
не те подвежда по пътеки – мит,
че не за подлости сме тук родени.

13 март 2021г., София
Росица КОПУКОВА

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

“Дълбоко в мен”- Росица Копукова

14/02/2021

Дълбоко в мен присъства обичта,
природно с нея аз съм заредена
и не разбирам злобната душа,
но никога не падам победена.
Добър ми е човешкият подход,
ръка подавам винаги при нужда,
но ,срещна ли пореден идиот,
бунтарството си винаги пробуждам.
Това го схващат някои – обрат,
а други тихичко се примиряват,
различно е устроен този свят
и в него някои не се предават.
Не тръгвам със омразата напред,
не позволявам и да ме нападне,
да изиграе, да ми вземе ред,
нито в душата нещо да открадне.
Премерено си крача ден след ден
и обичта ми е житейска норма,
и нека да присъства вечно в мен,
дори да среща непонятно злобни:
набързичко да им показва път,
по който да си тръгнат те навреме
и аз да си остана в своя кът
от стихове и слънчеви поеми.

12 януари 2021г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Следваща страница

Категории

  • Без категория (4)
  • Българска класика (34)
  • ВИДЕО поезия (17)
  • Духовни напътствия (48)
  • За свободното време (37)
  • Изобразително изкуство (5)
  • Изпратено ми по пощата (78)
  • Любими стихове (613)
  • Музика (266)
    • Италианска музика (81)
    • Музика за душата (35)
  • От моята готварска книга (2)
  • Приказки,притчи и разкази (48)
  • Разни (13)
  • Разни мисли (20)
  • Разни мои рошави мисли (2)
  • Хумор (4)
19 1606 7592.67 caribiana Emin Giovanni Marradi vbox7 youtube Дамян Дамянов Ивелина Никова Италианска музика Любими стихове Мира Дойчинова irini Музика Надежда Захариева Петър Дънов Росица Копукова Селвер Станка Пенчева Таня Симеонова видео клипове видео поезия духовни напътствия испанска музика клипове любов мисли музика за душата мъдрост надежда обич от пощата песни с превод поезия позитивно послания притчи раздяла романтични филми руска музика самота стихове стихотворение тъга филми
Search for:

Архив

banerlaptoptikveniklechenie.bg-zdrave-2logomilostiv_logo_website1 Фейсбук групи в помощ на бездомни животни 

Copyright © 2022 Блог Слънчоглед. Всички произведения, публикувани в този сайт принадлежат на техните автори.