Публикации свързани с думата Росица Копукова

Поезията ме спасява
от не един и два проблема,
от хора с незавидна карма,
от нежелана лоша тема.
И някъде във висините,
където странно ме издига,
намирам пристан при душите,
които пишат друга книга.
Съмишлениците намирам,
без кръчма, ресторант и маса,
зад маските ги анонсирам…
Със тях сме си от сродна класа.
В калабълък и в суетата
не е житейското ми място.
В изкуството и в красотата
аз търся смисъл и изящност.
Сега, недейте и допуска,
че няма да река ” наздраве”
със чаша вино, но напусто
при мене време не минава.
Поезията ми помага
в красивото да се прикрия,
да се стопя и да избягам,
и после да се преоткрия.

4 септември 2021г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Харесвам хората, каквито са,
по връзки и по ранг не ги премервам,
защото всеки прави чудеса,
щом е дошъл в пространство
триизмерно.
Добър да е. От всекиго урок
аз също мога някой ден да взема.
Животът на Земята ни е в срок-
да го превърнем в хубава поема.
Дали обичам, питам се, врага?
Тъй както тук Христос е проповядвал.
Това не знам, признавам си сама.
Навярно не, ала не го и мразя.
Стоя над дребноликите неща,
приключа ли обаче – се не връщам.
Открия ли си сродната душа,
не я забравям и не се обръщам.
Дори събития да ни делят,
аз си я помня и си я обичам.
Във този интересен Божи свят
с фенера Диогенов търся личности.

16 юли 2021г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Палатите на моите мечти
отдавна се изпълниха с реалност
и нищо, че не влезе първо ти,
ала дойде, в сърцето ми остана.
След всичките сезони на любов,
които после в стихове заключих,
и вярвах в следващия благослов,
ала и той с поезия приключи.
И тя бе толкова високо! Връх!
Недостижим за ранга на мъжете.
Не позволих дори да газят мъх
в пътека към палати непревзети!
Дори малко различен от това,
с което аз пространствата изпълвах,
ти стопли се от моите слова,
от ласката ми и от мойта същност.
И тук остана. В мойте светове,
със своя облик, но с допирни чувства.
Сега не те мечтая, а снове
една любов, преливаща в изкуство!

25 април 2021г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Вървя по смисъла на своя ден,
обикновено карам по програма,
не искам той да бъде ощетен
и в него просто празнота да няма.
Ако ми пречат хора без морал,
не се огъвам, битката я водя,
ала додето има идеал,
към крайна цел човешка да доходя.
С две думи – съм организиран тип,
нахалос не обичам да живея,
на се покривам и с ментета – ВИП,
кой го измисли, още му се смея.
Да съм деятел в земните неща,
които нещо стойностно създават,
това съм аз. Вървя или летя,
ала в посока, дето извисява!

20 март 2021г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Живееш ли добре със честността,
във битието ще намериш изход,
наляво – истината, вдясно – хитростта,
ала над тях пространството е чисто.
Вселената лъжата не търпи,
нито пък друго в грешките човешки.
И изпитанията са стрели
за издръжливост в земните ни срещи.
И често краят е непредвидим
и за злосторника, и за хитреца.
Пред прага на възмездие стоим,
друг тегли на Съдбата ни конеца.
Една закономерност само знам-
дори да се подхлъзнеш от почтеност,
пак ще излезеш някъде оттам,
отдето продължава твойта вечност.
Животът тържествува затова,
за да остане в него добротата
с най-хубавите мисли и слова,
с които те докосва Светлината.
Останалото просто остави.
На Злото данъка не ти го плащаш.
Върви напред, със честността върви,
дори болезнена, дори кървяща,
тя ще зарасне. Пътят е открит,
когато съвестта неосквернена
не те подвежда по пътеки – мит,
че не за подлости сме тук родени.

13 март 2021г., София
Росица КОПУКОВА

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Дълбоко в мен присъства обичта,
природно с нея аз съм заредена
и не разбирам злобната душа,
но никога не падам победена.
Добър ми е човешкият подход,
ръка подавам винаги при нужда,
но ,срещна ли пореден идиот,
бунтарството си винаги пробуждам.
Това го схващат някои – обрат,
а други тихичко се примиряват,
различно е устроен този свят
и в него някои не се предават.
Не тръгвам със омразата напред,
не позволявам и да ме нападне,
да изиграе, да ми вземе ред,
нито в душата нещо да открадне.
Премерено си крача ден след ден
и обичта ми е житейска норма,
и нека да присъства вечно в мен,
дори да среща непонятно злобни:
набързичко да им показва път,
по който да си тръгнат те навреме
и аз да си остана в своя кът
от стихове и слънчеви поеми.

12 януари 2021г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката