Skip to content
  • Начало
  • За контакти

Публикации свързани с думата Росица Копукова

“Дълбоко в мен”- Росица Копукова

14/02/2021

Дълбоко в мен присъства обичта,
природно с нея аз съм заредена
и не разбирам злобната душа,
но никога не падам победена.
Добър ми е човешкият подход,
ръка подавам винаги при нужда,
но ,срещна ли пореден идиот,
бунтарството си винаги пробуждам.
Това го схващат някои – обрат,
а други тихичко се примиряват,
различно е устроен този свят
и в него някои не се предават.
Не тръгвам със омразата напред,
не позволявам и да ме нападне,
да изиграе, да ми вземе ред,
нито в душата нещо да открадне.
Премерено си крача ден след ден
и обичта ми е житейска норма,
и нека да присъства вечно в мен,
дори да среща непонятно злобни:
набързичко да им показва път,
по който да си тръгнат те навреме
и аз да си остана в своя кът
от стихове и слънчеви поеми.

12 януари 2021г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

“Забавно стихотворение”- Росица Копукова

14/02/2021

По душа съм малко амазонка
и победата ми е в кръвта,
с дядо Коледа ще правим гонка
кой ще стигне по-напред целта:
той ли със шейната и елени,
аз ли с моя буреносен дух,
но накрая ведри и засмени
злото ще го правим прах и пух.
Той е вестоносец на доброто,
аз го отвоювам всеки ден.
Различен ни е полът, облеклото,
но смелостта ми си е дар свещен!
И лети по снежната пъртина
поредната идея за любов,
да посрещнем Новата година
всеки с порив чист и порив нов.
Който Бог до мене го изпрати,
значи го е пратил за морал,
по е ценен от пари и злато,
зареден със светъл идеал.

12 декември 2020г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

“Състояние”- Росица Копукова

14/02/2021

А аз не исках да се влюбвам в друг.
От младостта далечна те харесах,
ти бе момче – мечта и спря се тук
до моите коси, ръце и нежност.
Животът после как ни завъртя,
отиде си, обиден без причина
и много дълго време любовта
не ме омая, покрай мен не мина.
Обърка се във другите жени,
не отличи красивото начало,
потъна в неизвестни дълбини
и не отсея черното от бяло.
Не искам да разказвам: тежък край
споходи те като нещастен битник,
но ти така живя в един безкрай
с идея за богатствата на скитник.
И нищо не успя да съхраниш,
изплъзна ти се и живот, и време,
душа си нямаш, за да си простиш
и нея Дяволът дойде да вземе.

10 декември 2020г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

“Къде те срещнах?”- Росица Копукова

22/11/2020

Къде те срещнах? Някъде по път.
В романтиката на Париж ли беше?
Но там е точно за любовен сън,
който и денно време ме отнесе.
А В София по- късно изтрезнях.
Реалността е честичко ранима.
Аз си останах пак, каквато бях,
илюзията друго име има.
Наскоро пак ме срещна по света.
Здрависахме се и това и всичко.
Не връщам отлетялата мечта
и не обичам с обич на момиче.
Каквото си пропуснал, е било.
Поема ли по новата посока
и бъдещето е добре дошло,
не се хаби. Отминал ти е срока.

18 ноември 2020г., София
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

“Кратко мечтание”- Росица Копукова

23/09/2020

Приседнах на ръба на лятото,
че и за кратичко се размечтах:
как би било добре да бъдем ято
от птици и задружни като тях.

Посоката си знаят и водача,
и смелост имат за един живот,
денят обичат и приемат здрача,
едничка нямат птица- идиот.

А ние, съвършените човеци,
на йота даже се не мерим с тях.
Пък станах, повъздъхнах и си рекох:
” За сетната задача закъснях…”.

10 септември 2020г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

“Алгоритъм на морала”- Росица Копукова

22/05/2020

Някъде е черен, някъде е сив,
бялото по принцип рядко се намира,
другаде в червено, като цвят ревнив,
покрай нас минава, ярко гранитира.
Как да го познаем? Питате се вие.
Думите издават във момент на гняв.
Истината блясва, трудно ще се скрие,
лесно се усеща кой е цветно прав.
Фактите са тези, дето нюансират
делникът ни днешен. Няма богове.
Те са дали воля тънко, ювелирно
ние да открием кой къде снове.
Дръжте се за бяло. То е най-правдиво,
не е никак лесно, но е ведър цвят.
Ако се зацапа – малко некрасиво,
има прошка, има, в този земен свят!
Другото обаче много те подхлъзва.
Подлостите чезнат в тази чернота.
После , да ви кажа, просто няма излаз,
после ще потънем някъде в скръбта!

21 май 2020г., София

източник: изпратено ми лично от авторката

Следваща страницаПредишна страница

Категории

  • Без категория (4)
  • Българска класика (34)
  • ВИДЕО поезия (17)
  • Духовни напътствия (48)
  • За свободното време (37)
  • Изобразително изкуство (5)
  • Изпратено ми по пощата (80)
  • Любими стихове (613)
  • Музика (266)
    • Италианска музика (81)
    • Музика за душата (35)
  • От моята готварска книга (2)
  • Приказки,притчи и разкази (48)
  • Разни (13)
  • Разни мисли (20)
  • Разни мои рошави мисли (2)
  • Хумор (4)
19 1606 7592.67 caribiana Emin Giovanni Marradi vbox7 youtube Дамян Дамянов Ивелина Никова Италианска музика Любими стихове Мира Дойчинова irini Музика Надежда Захариева Петър Дънов Росица Копукова Селвер Станка Пенчева Таня Симеонова видео клипове видео поезия духовни напътствия испанска музика клипове любов мисли музика за душата мъдрост надежда обич от пощата песни с превод поезия позитивно послания притчи раздяла романтични филми руска музика самота стихове стихотворение тъга филми
Search for:

Архив

banerlaptoptikveniklechenie.bg-zdrave-2logomilostiv_logo_website1 Фейсбук групи в помощ на бездомни животни 

Copyright © 2023 Блог Слънчоглед. Всички произведения, публикувани в този сайт принадлежат на техните автори.