Вече знам какво е самотата.
Тишина, в която се чува часовник.
Часовник, който отмерва времето.
Времето, в което очаквам някой.
Някой, който няма да дойде.
източник: personally-creation.catsboard.com/* (авторът не е потвърден)
Публикации свързани с думата 7592.67
“И път обратно няма…”- Caribiana
Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.
Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така…
Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.
Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.
Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, непоглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат.
източник: caribiana.blogspot.com
“Отдавна свикнах да си тръгвам сама…”- Таня Симеонова
“Отдавна свикнах да си тръгвам сама – от лоши връзки, лицемерни приятелства, неправилни хора и места. Разделите са тъжни като есента. Но и също като нея са необходими. Човек трябва да се научи да си тръгва навреме, преди да натежи обидата и да отрови всички хубави спомени. Трябва да си отиде, когато се почувства ненужен, за да не се превърне в нещо, което не е. Всъщност всяка раздяла е едно ново начало, един нов път , един нов шанс да съберем парченцата и да се изградим отново. И да се преродим по – мъдри и може би по – щастливи. И колкото и да тъгуваме, винаги ще има утре, когато със сигурност ще се усмихнем. А щом има надежда, значи нищо не е изгубено. Важно е да продължаваме да вярваме и да обичаме! Въпреки всичко и всички! Завинаги!”
Таня Симеонова
източник: страницата на авторката във facebook
“Участ”- Caribiana
Привикнала на обич “до поискване”,
съвсем съм се превърнала на гара.
Отеква в мене ехото от писъка
на винаги отиващи си влакове.
Очите ми са станали часовници
и нижат дълго кратките минути.
А релсите ръждясват нелюбовно
във своята метална недочутост.
Сърцето ми отдавна дерайлира
и дишам на буксир. Защото трябва.
От обич “до поискване” не се умира.
Единствено превръщаш се във гара.
И чакаш, и посрещаш, и…изпращаш.
Сълзите ти са гъсти. Като дизел.
И не това е, всъщност, страшното.
А онова, че гарите не си отиват.
източник: caribiana.blogspot.com
“Нощем пия кафе…” – Mila Sum
Нощем пия кафе, през деня съм пияна,
за да бъда нормална, да не съм грубо пряма.
Вечер пускам конете да препускат на воля
да отъпчат пътеките и припомнят наново
от деня насъбраните гордост, чест и победи,
дето често не топлят и най-силното его…
Нощем палят се факлите, тъй усърдно гасени
и се виждат неясните очертания в мене.
Настаняваш се тромаво в душата отново
тъй старателно гонен и отричан сурово.
Нощем стават нелепости: ти – студен и далечен,
режисираш ми сънищата, носиш мирис на есен.
Нощем всичко наопаки е и тогава изгряваш,
аз залязвам в спомени и от лудост забравям,
че реших да те няма, нито в сън, нито в думи.
Никъде, никога, да не съществуваш…
Нощем пия кафе, през деня съм пияна
да минава това нетърпимо наяве.
10.07.2017 г.
източник:личнив профил на авторката във facebook
“От утре…” – Mila Sum
От утре ще спра да пуша,
от утре сутрин ще тичам,
от утре ще си повярвам,
че по-леко ще дишам.
От утре даже ще готвя,
от утре няма да пия,
ще правя дълги разходки,
от утре ще съм магия!
От утре ще съм все права,
от утре ще се усмихвам,
от утре няма да бързам,
от утре ще съм стихия!
От утре ще лягам рано,
да има време да се заричам:
Ще съм с вселена по-малко,
но няма да те обичам!
18.07.2017 г.
източник:личния профил нан авторката във facebook
