Ти си ми тихата лятна любов.
Ти си ми всичкото мое.
Това ненадейно парченце живот
ухаещо на покой,
носещо малко сълзи и надежда
някъде, нощем, в душата…
Ти си ми всяка идея за нежност,
щом ме боли самотата,
щом ме изгарят далечни огньове,
и ми е нужно спасение.
Ти си ми силата да се преборя
с всички беззвездни вселени,
някак си, някога, да стигна до тебе…
Ти си ми малкото чудо.
Мога с въздишка да спирам времето.
Но не и да те изгубя…
Ти си ми всичко, и нищо. Това е.
Тегля чертата. И ми излиза,
че все ми стига това – да мечтая
да съм ти копче на ризата.
Стихотворението и илюстрацията са от книгата на Мира Дойчинова :”Обич – пълна с небе”
Можете да коментирате чрез: