“Дали нощта със звездната корона”-Росица Копукова

Дали нощта със звездната корона
причина е за твоето желание
или е обичта, дошла отново,
за да подсили звездното сияние?

Какво е? А и как да разгадая?
Чета в очите ти, от плам не виждам
друго,
което да ми бъде обещание,
че любовта към теб те е залудо!

 

13 януари 2017г., София
източник:изпратено по пощата лично от авторката

“Параван на надеждата”-Светлана Николова

photo-by-freakdog-on-flickr

„Кой е последен?”, попита жената с бастуна –
в ръката си стискаше белите болнични листи.
Погледнах в очите й – нощ бе безлунна,
с накацали сенки на черните парещи мисли.

Отстъпиха място. И тя закуцука със свян,
оправи полата с плохи от безбройни надежди,
скрити зад стария, скърцащ, познат параван,
където сестрата един подир друг ни отвежда.

Отведе и нея. И бавно – плоха по плоха,
жената съблече от себе си всички надежди.
Изправи се гола, с корем като стара торба,
в който тъкала бе дълго родилната прежда.

Познатият преглед. И таванът е също познат,
даже спиртът познато и тежко мирише.
Докторът взе ѝ листата – нейния свят,
и се замисли колко живот в тях да впише.

И параванът изохка – надеждите вече тежат,
но той ги държеше в своите сгърчени дрипи.
На двайсто число ще я чака. Това бе денят
и прашинка от вяра дотогава не ще да разсипе.

И сякаш заразното светло й сплете косите на сноп –
като житата, които прегръщаше нощем.
Един побеляващ, но с бяло облечен живот,
плетеше деня и катереше стръмното още.

А докторът хвърли листата. Кои бяха те
да пият с мастило от нейната бяла премяна.
Преля й надежда. И майката с пълно сърце
пое към дома. До двайсто число, промълви паравана.

източник:facebook

“Можеш ли да ме усетиш…”-Селвер

Можеш ли да ме усетиш
в тихите неща?
Как да обясня на всеки,
че наум крещя –
насред хаоса вселенски,
насред дълги часове,
насред вредно и полезно,
насред този шумен век,
насред слънчеви куплети,
насред птици и звезди,
насред мнимите победи,
насред мними свободи.

 

източник:личния профил на авторката във facebook