“Пътеката- е винаги една…”- Гълъбина Митева
ПЪТЕКАТА – Е ВИНАГИ ЕДНА…
Онази, по която те намирам.
А любовта – прилича на вина.
Такава… От която се умира.
Пътеката – е винаги една!
Онази… По която си отивам.
От устните ми капе тишина…
И в твоето мълчание попива.
Не ме изпращай! Мога и сама
да прекося Пустинята на Дните.
Когато се прибираш у дома –
разбираш, че ме носиш във очите.
Разбираш, че полепвам по съня.
Разбираш, че без мен ще бъде празен –
и той, и утрото ти, и деня –
във който няма… откъде да вляза.
Разбираш, че без мене ще горчи –
и чашата кафе, и тишината…
А вечер – по ракията личи,
че е известен края на играта.
Пътеката е винаги една!
Една – единствена… Но двупосочна!
Любов, която всъщност – е вина…
И… самота.
Която е безсрочна!
източник: личната страница на авторката във facebook
“Не мога да изчистя и това е…”- Mila Sum
Не мога да изчистя и това е…
Харесвам си прашинките в главата
До блясък не излъсквам пода,
така по-трудно се и пада.
В бананова обелка скрих си
зрънце измислица и чакам –
след колко време ще разлисти,
ще оцелее ли без театър?
Във хаоса на гардероба
ума по-лесно си намирам.
Аз никога не съм била на мода,
а шареното ми отива…
В завивките петнайсет по леглото
(защото все ми е студено)
се гушат демони, тефтери,
огризки от любов, дантели.
Веднъж подреждах и накрая
кънтеше кухо, беше страшно,
подхлъзнах се в чистотата
и стана тъмно, тъжно, ясно…
източник: личния профил на авторката във facebook
“Вината в нашите звезди”- Мира Дойчинова – irini
Забързани понякога нататък
към някоя разрошена мечта
прескачаме момента без остатък,
пропускаме оставена следа,
забравяме за леки обещания,
затваряме очи за тежестта
на миналите грешки – предписания
към вярната посока във нощта…
Забързани, минутите надбягваме,
а всъщност, те се състезават с нас
за онзи смисъл, в който сме повярвали,
че винаги остава още час –
едничък час, и после ще се втурнем
към някоя разрошена мечта…
Но няма време. Няма утре.
Щастливи сме единствено сега.
източник: личния профил на авторката във facebook
“В крайна сметка”- Мира Дойчинова – irini
Сред отломки от думи
и пробити надежди,
сред лъжите нечути
в обещания нежни,
през далечните бездни
и зад близки завои,
и във риск да изчезна
от внезапни порои,
от жестоки предателства
и безсмислени драми,
от фалшиви приятелства
и сълзи изиграни,
след спечелени срокове
във двубоя не лек,
моят смисъл в живота е
да остана човек.
източник: личния профил на авторката във facebook
“Хубаво ми е на този свят”- Росица Копукова
Хубаво ми е на този свят,
тъмно, светло, сладко и горчиво,
който е за стихове посят,…
жъне цял живот духовна нива.
Хубаво ми е на този свят.
Мир да има. В друго ще успея.
Който е на стихове богат,
светлината винаги го грее.
Хубаво ми е на този свят.
Малко ми са даже сто години.
Здраве искам, хляб и благодат,
и любов – от вчера до амина.
9 септември 2018г., София
източник:изпрателно ми лично от авторката
