„Сърдечен орган – всички имаме.
Но сърцето, казвам, сърцето това е друго нещо…”
~ Руми
*****
Сърцето ми е друго нещо.
Неподлежащо на забравяне.
Крещи от истини. Човешко е
И все си тръгва… До оставане…
Сред цялата суетна врява
на непотребните илюзии,
сред паузите за съжаляване
и думите, безкрайно чужди
в средата на една история
пропита с кървави предателства,
в която смисълът е спорен,
а всяка мисъл – обстоятелство,
сред толкова мечти за рая,
но винаги разбрани грешно,
не се надявай да познаеш…
Сърцето ми е друго нещо.

източник:личния профил на авторката във facebook

Ще изляза през тази врата .
Ще затворя след себе си болката.
А светът ще прошепне с тъга :
“Беше хубаво . Колкото толкова…”
Беше дишане , чак пряко сили ,
беше обич , и сън , и борба .
А сълзите ми , спомени скрили ,
ще напомнят , че пак съм сама…
Че се раждаш едничък сред всички ,
и че точно така си отиваш .
че мечтаеш , летиш , и обичаш ,
и мълчиш , и болиш , и се сриваш …
И е хубаво . Колкото толкова .
И светът все така се върти .
А пък някъде , там , в обиколките
ще блещукат и мойте следи …
Ще доказват , че някак , все пак
не успях своя дъх да изгубя .
Ще изляза през тази врата .
И ще вляза отново .
През друга .

източник:личния профил на авторката във facebook

Днес ще гласувам за себе си.
Да бъда силна и здрава.
Винаги да ми стига времето.
И да почитам хляба.
Да уважавам искрено хората,
дори и когато не ги разбирам.
Да победя умората.
Да не лъжа. Да не презирам.
Днес си гласувам вярата,
че ще се справя със всичко.
И че това, което ми трябва,
е само зрънце обичане.
В небето ще пусна гласа си.
Един мъничък, тихичък глас.
И ще оправя сама света си.
Не другите. Аз.

източник:личния профил на авторката във facebook

Какво да кажа, като днес съм слънце?
Зад облаци от мисли ще изгрея.
С лъчи ще стопля всяка обич-зрънце,
защото във усмивките живея,
защото съм във радостта на хората,
които през просторите летят,
напук на страховете и умората –
те вярват, и не спират да творят
светът по-хубав, с повече надежда,
с любов за всички, знайни и незнайни,
приятели – преливащи от нежност,
превръщащи безкрая във безкрайност…
И аз така. Нали съм светлина,
и просто във очите ви преливам.
Донесох ви цвета на радостта,
да бъдете завинаги щастливи.

източник:личния профил на авторката във facebook

Този дъжд, който пак ме прегръща,
сякаш казва със свойте сълзи,
че надеждата все се завръща
в миг, когато най-много боли…
Просто сгушва се – птиче на рамото,
и не иска чадър за покров.
А светът се размива. И няма ме.
И съм спомен. Усмивка. Любов…
Този дъжд! Как разплиска душата ми
и изля се докрай през очите!
Най-красив е Животът, когато
всичко точно в сърцето е скрито…
А денят пак се стича на капки
по стъклото на мойте мечти.
Измълчах те във лист от тетрадка.
Този дъжд беше целият … ти.

източник:личния профил на авторката във facebook