В нощта на ангелите пее
една китара някъде навън,
човек и птица простичко немее ,
под този толкова магичен звън.

И нямаш нужда повече от нищо,
животът е прекрасен за това,
че планината с обич те насища,
душата ти се пълни с песента.

Вълшебството е някъде край двама ни,
усеща се в ефира и кръжи,
минава ли полека по поляната,
където чувстваме го аз и ти?!

2017г., Симеоново

източник:изпратено лично от авторката

Изгаряй ме със шеметна любов,
от вечността да съм пленена.
И всеки идващ ден да бъде нов,
от изгрева безсмъртна песен.
От слънце да иззидам къща
и птица в скута ми да каца,
да ме поглъща грижа хорска
и болката им
с обич да разтварям…..

А вън родопска вечер да се спуща,
звездите да запалва с таен знак.
Южнякът да покълва всяко цвете
и медени кавали
да слизат във съня ми.

от стихосбирката “Усмихнати небеса “

източник:изпратено лично от авторката

„ Една земя с целувки и вулкани – това си ти „

Пабло Неруда

Една земя събудих с любовта си
и в мен се съживиха корени далечни.
Със житни класове населих
да милват ручеите вечни,
моята земя!
Родопско злато е земята ми,
разсипано в хълми ,равнини.
И синьото е боднато
в небето,
и пъстра песен като наниз
окичва моите гърди….
Една земя
от близкото до края,
от изгрева до късен мрак,
и стига ми дори
на вечерта покоя ,
на хляба твой,
насъщен, драг…..
……
Една земя !-погача свята
и виното
в лозниците й вика …
И песента ми –
пречистено злато
в нечия гайда извива….

източник:изпратено лично от авторката

Искам да ти кажа толкова неща,
а да започна , все не мога.
Прогонват мойта слабост женска,
думите на гордостта …
Едно дърво на склона недалеч,
стои само и все към мен
поглежда.
И става погледа ми остър меч,
и се забиват в мен
неказаните думи….
А есента дойде със свито
грозде
и не погалиха градината ми дъждове,
и обичта от мен е тъй далече,
и тишина нелепа,
разцепва
въздуха на две….
Няма лудост, няма!
И омраза дива няма!
Себе си не мога да открия
и звезда за новата ми обич
няма!

източник:изпратено лично от авторката

Лицето на слънцето днеска
е бяло.
И светлина във сърцето ми
днеска искри .
И се завръщам в приказки бели,
и светли са моите тъмни очи.
В сърцето на нощта
изгрява светлина
и думи нежни тя ми шепти.
И хубаво ми е-
дърветата израстват високи,
защото си имат
отдавна мечти….
Прелива в сърцето ми ябълков цвят
и слънце над мене кръжи.
Денят се събужда със песен родопска
и приказки вятъра
светли реди.

източник:изпратено лично от авторката