“Ако срещнете истинската си любов, тя никога няма да си тръгне от вас – нито след седмица, нито след месец, нито след година.”- Габриел Гарсия Маркес

Следобед да заминем за Париж.
Париж е град за влюбени. Без име.
Град, в който часовете не броиш.
Град, в който всяка улица е рима.

Вземи чадъра само. Ще вали.
Ноември е. Дъждът ще ни измокри.
Там всички локви с теб ще поделим.
А после ще ти купя нова рокля.

Да тръгваме веднага. Днес съм ларж.
Обичам те. Причина друга няма.
Париж е град за хора без багаж.
Париж е град за влюбени.
За двама.

източник: facebook

Каквото ми остана, ще ти дам.
Вълни на дрипи, облаци на буци.
Две шепи пясък, жълт ката сусам.
Въже от вятър. И мъгли – памуци.

Остъргания от пороя скат.
Безсмъртничета мъртви – цяла стиска.
Измислих го за тебе този свят.
Нима от мене нещо друго искаш?

От огъня изви се дълъг дим.
И все по-ниско пламъкът се спуща.
Вземи, каквото можем да спасим,
защото утре тук ще бъде пустош!

Една тръстика, сгъната одве.
И блясъка на изгрева сафриден.
От утре тук морето ще реве.
Ще мъкне върху плажа мъртви миди.

Ела!… Без тебе въздухът горчи.
И аз въже от вятър си приготвям…
И сянката ми вечно ще стърчи
като забита във небето котва.

източник: hulite.net

Когато ми е ниско, съм трева.
А мравките изглеждат като хора.
И не очакват да ги разбера.
И не очакват да им отговоря.

Когато ми е тъмно, си мълча.
Защото думите са непонятни.
И сякаш съм изгубила ключа.
И сякаш ме сънува някой.

Когато ми е ниско, съм сама.
А самотата е така дълбока.
И помня само пътя към дома.
Човеците са нависоко.

Тогава съм най-тихият сезон.
И имам нужда от море и от кокиче.
От думи, много думи за любов.
И някой, който ме обича.

източник: facebook