След всеки празник има многоточие.
След светла радост – идва кратка пауза.
И всяко нещо, някога започнато
приключва със началото на залеза…

След паузата – e дълга равносметка
за всичките добри и лоши дни.
А някой горе слага ни отметки
кога сме себе си. Кога умът мълчи.

След болката, животът рестартира,
и всеки делник почва отначало.
Броят се мигове. Кога дъхът ни спира?
Кога обичаме, като единно цяло?…

След цялото – отново кратка пауза.
Светът е на съставните си части.
Не е проблем. Дошла съм, за да кажа,
че даже и във ада има щастие.

източник: Български националистически форум

Вече не ми се бърза за никъде.
Бързах достатъчно. Да се родя, да обичам…
И пропуснах толкова много мигове –
ей така – в непрекъснато тичане…

И прескочих толкова много вечности.
… Почти безкрайни са били, вероятно.
Цялата ми необятна човечност –
сега си я искам обратно.

Вече не ми се бърза за никъде.
Бавно пристъпвам. Оглеждам се.
Толкова много забързаност… Стига ми.
Слизам на гара ,,Надежда”…

За какво беше цялото тичане?
Никой не може да хване времето…
Време има за всичко. И за обичане.
Всъщност, най-вече за него…

източник: Български националистически форум