Напоследък си мислех,
че аз – наивният,
аз – баламата,
аз – вярващият в големи истини
и живеещ с дребни банкноти,
аз – готовият да прегърне
разпплакан вълк
или усмихната акула,
аз – все още неразбралият,
че шумоленето на парите
е по-силно
от гръмотевиците на Страшния съд –
та мислех за себе си аз,
че моето място
е вече в музея…
Уви! Днес видях –
изчезнал е, няма го музеят.
Превърнат е
в луксозен нощен клуб –
с висок куверт и лъскава охрана…
Не ми остава нищо друго,
освен
да продължа да бъда
крачеща безцелно
музейна ценност.

източник: slovo.bg

Ако умра, разбира се,
в един далечен ден –
и всички подли вируси
ще изпомрат във мен.
И страхове, и зависти
във мен ще се смирят.
И лошите ми навици
най-сетне ще умрат.
Безкрилите съмнения,
подсъдната ми страст
ще бъдат вкаменени
от неочакван мраз.
Мечтата за безсмъртие
ще легне мъртва в мен…
Елате да ме зърнете.
Ще бъда съвършен.

източник:amritara.wordpress.com

Тъй тих е зимният ден
в белота лесно
чувам душата

източник: litersvyat.blogspot.com

Простих на всички, всичко им простих,
за болката, за раните в душата,
отровата от думите спестих,
в една сълза я с`брах – пролята.

Простих за пролет неразцъфнала,
за лято – ненаписан стих,
за есен необагрена от злато,
за зимата в сърцето си – простих.

Дошло е време за прощаване –
за сторените грешки, суета,
за обич премълчана, неизказана,
на себе си не мога да простя.

10.03.2019г.
Сандански

източник: профила на авторката във facebook