НЕ СЪМ СИ ТРЪГВАЛА! Но се завръщам.
Горчива – като корен от глухарче.
Ти – хем си, някак друг… И хем – си същия!
От болката е. Само тя нагарча.

Не съм си тръгвала! Приспивах нея.
Горчивата, самотна моя болка…
Умирах – а си мислех, че живея.
Погребах много дни… И нощи – колко!

Събирах разкопаните си залези.
Подреждах ги – до тебе. Във душата.
Между прегръдките ни – и омразата.
Между “обичам те” – и самотата.

Не съм си тръгвала. Но се завръщам!
Абсурдна – като есенно кокиче.
И… се отказах – да приспивам болката!
Научих се … да я обичам.

източник:страницата на авторката във facebook

Ще ти пиша някой път.
Вероятно – без подател.
От писмото ще мълчат
новини със задни дати.

Ще ти пиша за света –
моя свят от сто години.
Може да се извиня.
Май не беше в теб причината…

Може да се престраша
да те питам за мечтите.
И за всичките неща,
дето ме е страх да питам.

Или ще си премълча,
или ще омекотявам,
щом попаднеш на следа
за агония отляво.

После ще ти пиша, че
спешно трябва да изляза.
Нямам време – стана пет…
Или – че ме чака празник.

После ще ти пиша пак.
След епохи, вероятно.
И ще ме познаеш, как! –

анонимното писмо,
заличеното клеймо
или пликът наобратно.

източник: facebook*

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

източник:slovo.bg

Отдалеч те обичам!
Без да мога да усетя аромата ти,
Без да мога да те прегърна.
Без да мога да се докосна до лицето ти.
Просто те обичам!

Така от далеч те обичам!
Без да мога да хвана ръката ти.
Без да мога да докосна душата ти.
Без да мога да потъна в очите ти и да изчезна.
На инат на тези тридневни влюбвания,
Не като луд, като мъж те обичам.

Така от далеч те обичам,
Без да мога да избърша тези две сълзи по бузите ти.
Без да мога да се смея с теб, когато се смееш на глас.
Без да мога да си тананикам с теб песента, която най-обичаш.

Така от далеч те обичам!
без да те счупя,
без да те изсипя,
без да те направя на парчета,
без да те натъжавам,
без да те разплаквам… от далеч те обичам.

Така от далеч те обичам.
Всяка дума, която искам да ти кажа,
Разкъсвам я на парчета на върха на езика си и я обичам.
Капка по капка, като се сипят думите,
Върху един самотен бял лист хартия те обичам.

източник: limpa.bg*