Още ли ме чакаш нощем, мамо?
Още ли се молиш пред свещта,
да ме пази Господ Бог и само
доброта да срещам по света!
Пазиш ли ми детските къдрици?
Топлиш ли ги с ласкави ръце?
Пил е всеки косъм по сълзица –
мъката на твоето сърце.
Още ли говориш с птици, мамо?
Още ли ги питаш где съм аз?
Като тях, уви, крила си нямам,
към дома да литна в тежък час.
В слънцето ли ме заклеваш, мамо?
В месечина? В ясни ли звезди?
И дори светът да рухне, знам аз –
обичта ти все над мен ще бди!
Можете да коментирате чрез: