Прости! Обичам тишината….
Навярно тя над тайните ми бди.
Навярно тъй лекувам самотата
в ранените безпътни, сиви дни.
Прости ми, че сама съм и не мигвам,
когато в мене болките растат!
Вода съм аз в най тихите си мигове
и бели лилии по мен цъфтят.
Прости! Най-свята ми е тишината,
най-мъчна – премълчаната любов.
Прости! От лилии ми е душата
и вехне в длани на живот суров.
Прости! Обичам тишината….
Навярно тя ме омагьосва нежно.
Спаси ме! Да не губя светлината,
когато в мен стопява се надеждата.
Можете да коментирате чрез: