Ти нощем спиш ли?
Защото аз…
Отдавна съм забравил за съня.
Звезди броя на ум…
Понякога на глас.
Разказваме си приказки,
с приятелката ми Луна.
Ден и Нощ – са някаква подробност.
Във замечтания ми свят,
не съществува време!
Изпълнен е с любов.
Такава – до Безбожност.
Там имам само теб
и ти си имаш мене.
Сънища с отворени очи сънувам,
живея в тях…
От почти Безкрайност.
Друг свят? Не знам да съществува.
От много време,
съм в тази Нереалност.
От много дълго…
От както те познавам.
От както влезе,
в моя празния живот.
Ела и остани във тази Нереалност.
Ела…
И моля те…
Бъди Любов!
източник:facebook
Можете да коментирате чрез: