Боса да тръгна… Дали ще боли?…
В тревата да легна… Дали ще е твърдо?…
Детство да върна… Не мога, нали?…
А някога можех света да обърна…
Време да спирам… Дали ще е трудно?…
В локви да скачам… Ще се намокря!…
Света да изследвам – вечно учудена,
без страх, че ще имам петна по роклята…
Цветя да откъсна – сега ми е жал…
Къде ли онази невинност остана?…
В дъжда да се втурна и цялата в кал
да се прибирам при мама…
Облак да хвана?… Ще го изпусна…
След коте да хукна… Ще ме одраска!…
А някога беше филията вкусна
поръсена само със сол и щастие…
Стига ми толкова. Достатъчно раснах.
Вече избирам да се смалявам.
Боса ще тръгна… Боли ме… Прекрасно е!
Божичко… Нека!… Не съжалявам.
Можете да коментирате чрез: