
Душата ми – врата без ключ –
готова е по всяко време 
добрия гост, макар и чужд,
 макар и нощем, да приеме. 
Тя като къщичка сред кър 
го чака и ще му отвори, 
щом разбере, че е добър, 
и щом на ниския прозорец 
потропа лекичко едва. 
И без да тропне – само с устни 
да й пошепне онова, 
вълшебното, тя ще го пусне. 
Добър ли е… Но ако лош 
човек на прага й застане, 
да думка цял ден, цяла нощ, 
той все там, вън, ще си остане.
Да я изкърти, ако ще! 
Познаваща крадци изкусни, 
вратата ще се заяде 
и мъртва няма да го пусне.
Приятел буен, враг ли тих, 
не знам какъв си, но повтарям: 
знай, незаключени врати 
най-мъчно всъщност се отварят!
източник: facebook
10/01/2014 at 23:20
Обаче “да беше камък – щеше да се пръснеш…, но ти търпиш, защото си сърце”.