Skip to content
Блог "Слънчоглед"
Едно безкрайно слънчогледово поле…
  • Начало
  • За контакти
19 1606 7592.67 caribiana Emin Giovanni Marradi vbox7 youtube Дамян Дамянов Ивелина Никова Италианска музика Любими стихове Мира Дойчинова irini Музика Надежда Захариева Петър Дънов Росица Копукова Селвер Станка Пенчева Таня Симеонова видео клипове видео поезия духовни напътствия испанска музика клипове любов мисли музика за душата мъдрост надежда обич от пощата песни с превод поезия позитивно послания притчи раздяла романтични филми руска музика самота стихове стихотворение тъга филми

Публикации от Слънчоглед

“Amazing” – Diana Panton

14/02/2021

“Намери ме, любов”- Христина Въчева

14/02/2021

Намери ме , любов,
толкова силно е твоето слънце,
че изгаря крилете понякога.
Сега съм дърво многолистно
и твоята нежност като изгрев
върховете ми светли огрява.
И пак тя, онази, омайната,
се свлича в нозете ми – корени
и света многолик благославя.
Ти си тази, дето гониш
от житните снопи плявата,
за да блесне зърното, плодното
в хляба тържествен молебен…
Колко нощи трябва
към теб да вървя,
за да стигна зората,
на водата говора да чуя
и шепота на птиците да разбера?
Аз съм тази, дето
сърцето ти с обич облича.
Плиснал ручей с невидима сила,
светлина и жребий в деня ти,
благослов, за живота разлистен!

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

“Декември – приказка с ново начало”- Христина Въчева

14/02/2021

ДЕКЕМВРИ – ПРИКАЗКА С НОВО НАЧАЛО
Декември – уют и светлина
в сърцето ми ласкаво,
ухае на канела и портокалов дъх.
Дърветата в огнището пращят,
запалените свещи усмихнато мълчат.
Тихо пиано.Блясък в очите.
Тръпна в шал – топъл, любим,
изплетен от ръцете на мама,
чорапи, дебели – от неѝната обич
скроени…
Декември – грижа и мисъл
за ближните хора,
за тези, които обичаме.
Неказана дума, пропуснат разговор,
мисли, които отрекох.
И тъга по детството- голяма-
онова, дето срича в бързеи луди,
взиране навътре
в душата ми млада….
Декември – нещо, което все не
достигам.
Декември – приказка с край
и със ново начало
в сърцето ми обич заплита,
обещание за щедрост,
и благодарност
към Твореца голяма.

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

“Дълбоко в мен”- Росица Копукова

14/02/2021

Дълбоко в мен присъства обичта,
природно с нея аз съм заредена
и не разбирам злобната душа,
но никога не падам победена.
Добър ми е човешкият подход,
ръка подавам винаги при нужда,
но ,срещна ли пореден идиот,
бунтарството си винаги пробуждам.
Това го схващат някои – обрат,
а други тихичко се примиряват,
различно е устроен този свят
и в него някои не се предават.
Не тръгвам със омразата напред,
не позволявам и да ме нападне,
да изиграе, да ми вземе ред,
нито в душата нещо да открадне.
Премерено си крача ден след ден
и обичта ми е житейска норма,
и нека да присъства вечно в мен,
дори да среща непонятно злобни:
набързичко да им показва път,
по който да си тръгнат те навреме
и аз да си остана в своя кът
от стихове и слънчеви поеми.

12 януари 2021г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

“Забавно стихотворение”- Росица Копукова

14/02/2021

По душа съм малко амазонка
и победата ми е в кръвта,
с дядо Коледа ще правим гонка
кой ще стигне по-напред целта:
той ли със шейната и елени,
аз ли с моя буреносен дух,
но накрая ведри и засмени
злото ще го правим прах и пух.
Той е вестоносец на доброто,
аз го отвоювам всеки ден.
Различен ни е полът, облеклото,
но смелостта ми си е дар свещен!
И лети по снежната пъртина
поредната идея за любов,
да посрещнем Новата година
всеки с порив чист и порив нов.
Който Бог до мене го изпрати,
значи го е пратил за морал,
по е ценен от пари и злато,
зареден със светъл идеал.

12 декември 2020г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

“Състояние”- Росица Копукова

14/02/2021

А аз не исках да се влюбвам в друг.
От младостта далечна те харесах,
ти бе момче – мечта и спря се тук
до моите коси, ръце и нежност.
Животът после как ни завъртя,
отиде си, обиден без причина
и много дълго време любовта
не ме омая, покрай мен не мина.
Обърка се във другите жени,
не отличи красивото начало,
потъна в неизвестни дълбини
и не отсея черното от бяло.
Не искам да разказвам: тежък край
споходи те като нещастен битник,
но ти така живя в един безкрай
с идея за богатствата на скитник.
И нищо не успя да съхраниш,
изплъзна ти се и живот, и време,
душа си нямаш, за да си простиш
и нея Дяволът дойде да вземе.

10 декември 2020г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Следваща страница

Категории

  • Без категория (4)
  • Българска класика (34)
  • ВИДЕО поезия (17)
  • Духовни напътствия (48)
  • За свободното време (37)
  • Изобразително изкуство (5)
  • Изпратено ми по пощата (70)
  • Италианска музика (80)
  • Любими стихове (607)
  • Музика (246)
  • Музика за душата (35)
  • От моята готварска книга (2)
  • Приказки,притчи и разкази (48)
  • Разни (13)
  • Разни мисли (20)
  • Разни мои рошави мисли (7)
  • Хумор (4)
Search for:

Архив

banerlaptoppravatami-banertikveniklechenie.bg-zdrave-2logomilostiv_logo_website1 Фейсбук групи в помощ на бездомни животни 

Copyright © 2021 Блог Слънчоглед. Всички произведения, публикувани в този сайт принадлежат на техните автори.