Чрез къшей облак,
чрез една прашинка,
чрез глътка въздух,
капка светлина,
в един случаен ден,
като настинка
преболедувай всяка рутина!
Взриви натрупаната в теб умора!
Измий очите си от самота!
Разкрий се към света
като прозорец,
и разцъфти
в букетче от цветя!
Вдъхни от аромата на живота!
Зачерквай бариери!
Полети!
Повярвай,
че си жив и тук, защото
на някого си нужен точно ти!
източник:otkrovenia.com
Обичай ме такава-дива,
обичай ме такава-листопадна,
есенна и мъничко тръпчива,
от залеза любов ще си открадна.
Със звезден прах косите ще поръся,
луната като брошка ще закича,
от слънцето ще взема светлината,
да грейна цяла,за да ме обичаш.
Такава зряла,като сочна круша,
лепнеща от сладка медовина,
в ръцете ти да мога да се сгуша,
по тебе да се стичам,да те имам.
Такава ме обичай-сладко есенна,
като красива тъжна песен,
такава ме обичай-нежно залезна,
като дар от закъсняла есен.
от стихосбирката “С душа на птица”
източник:личния профил на авторката във facebook
Днес съм някак лаконична.
Днес съм само черно-бяла.
В гръб на себе си приличам,
а в анфас съм избледняла.
Още имам очертания.
Силуетно съм си същата.
Гледам се от разстояние –
пак съм годна за прегръщане.
Но самотно и графично е
вътрешното съдържимо,
забранено за обичане
и отчайващо ранимо.
източник:личния профил на авторката във facebook
Прелистваш пак измачканата ми душа.
Не я ли знаеш вече наизуст!?
Изучил си до болка и цвета,
и парещо-тръпчивия и вкус.
Събуждала е в тебе водопади.
Приличала е на пустинна роза.
Била е вещица. На клада.
Сега се е превърнала във проза.
А беше извор. Пееха я птиците.
Рисуваше я Залезът привЕчер.
Видях я за последно в колесницата,
отлитаща от себе си. Далече.
източник: caribiana.blogspot.com
Намълча ли се… Аз оглушах
от тишината на онези нощи,
в които чаках. Плаках. И не спях.
А ти… мълчи ли ти се още…
Сега ти подарявам тишина.
Натрупала съм я във себе си.
Огромна.
Вече съвсем не мога да я побера.
Вземи я цялата. За спомен.
Изслушай я. Да чуеш как болях.
И как се пълних с празноти и бездни.
А после се научих да мълча…
да избледнявам…
да изчезвам…
източник:caribiana.blogspot.com
Душата ми… Какво ли не видя!?
Насилвах я, предавах я и мамех.
Завлякох я на края на Света…
Буквално! Носех я през рамо.
Потисках всеки неин бунт.
Озъбвах и се – тя като роптаеше.
Разпъвах я на кръст. Напук на Юнг!
А после… После се разкайвах.
Възкръсваше… Добра Душа!
Прощаваше ми (мъдрите прощават),
очакваше от мен да не греша,
аз все така й обещавах…
Опитвах се. Наистина! За ден…
На следващия – пак започвах
безмилостна война в самата мен.
Опитвах се да се надскоча.
Надскочих се! И за какво?!
Щастлива ли съм? По-щастлива?
Душата ми не може без любов…
Омръзнах й. И си отива…
източник: facebook
