Категория: Любими стихове

“Добър ден”-Надежда Памукова

Денят не започва само с “добро утро”
нито с “приятен ви ден”
тези думи не значат нищо,ако не влагаш чувство, сърце!
Приятели, добър ден!
Здравейте подарявам усмивки.
Ако можех с тези ръце,
бих ви прегърнала всички.
Бих ви дала капчица вяра,
глътка любов и стръкче копнеж,
шепичка смелост и много обич за днес!
Ако можех бих ви дарила,
с търпение и доброта,
та и най-лошият ден да няма сила,
да изтрие усмивките от ваще лица.
Приятен ден ви пожелавам,
живейте смело, със сърце!
Съдбата смелите обича,
а истинските хора те са винаги до теб!

източник:zrance-nadejda.blogspot.bg

“Понякога имам нужда…”-m_space

Понякога имам нужда да те прегърна,
без думи, просто така.
И да не знам, кога ще си тръгна,
ти също да не питаш кога.
И така да стоим, да е много безсънно,
да затворим очи, да спасим този миг.
Понякога е всичко – да те прегърна
и да чувам в сърцето си: “Остани!”

източник:интернет

“Битие”-Валентина Шейтанова

Изпепели желанието дните.
Изтекоха сред празни обещания
годините очакване, напити
от устните на режещо терзание.
Повяхнаха амбиции и чувства,
преди да вържат плодове и семе.
Усмивките ни станаха изкуствени,
удавени в отлитащото време.
Изгубихме се някъде в пространствата
на своите отплуващи миражи.
Животът ни, едно сърдито странстване,
пое по несънувани виражи.
От тук нататък само откровение
и стискане на края на въжето,
което ни обрича на спасение
ще топли стряхата на битието ни.

източник:личния профил на авторката във facebook

“Тежък характер”-Миряна Башева

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар –
цял живот – студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

източник:интернет

“Обади се,любов!” – Дамян Дамянов

damyanov

 

Позвъни, обади се, Любов!

Ти, която да си, намери ме!

Аз те чаках с години, готов

да запиша и номер, и име!

Ти мълча. Със години и с дни.

Ти не звънна, дори и погрешка.

Иззвъняха се сума жени –

ни една между тях ти не беше.

И напразно с писалка и лист

все те чаках… Ни глас, нито ласка.

Що цигари изпепелих

и на листа що глупост надрасках.

Пак съм сам… Обади се, Любов!

Вън вали. И април е тъй хладен.

Телефона поглеждам (в дълбок

сън заспал). А край него – кълбо

жици, жици… Контактът – изваден…

“Повярвай”-Валентина Шейтанова

Чрез къшей облак,
чрез една прашинка,
чрез глътка въздух,
капка светлина,
в един случаен ден,
като настинка
преболедувай всяка рутина!
Взриви натрупаната в теб умора!
Измий очите си от самота!
Разкрий се към света
като прозорец,
и разцъфти
в букетче от цветя!
Вдъхни от аромата на живота!
Зачерквай бариери!
Полети!
Повярвай,
че си жив и тук, защото
на някого си нужен точно ти!

източник:otkrovenia.com