Декември ме превръща в сняг.
Не ме прегръщай!
Искам да съм зима!
Искам жива тази топлина
и вярата, че утре ще ме има.
(В духа на светлината и надеждата.)
И аромата на канела нека се топи.
По устните ми, като цвят от вино.
В такива нощи няма място за сълзи,
искам само да съм силна.
Декември ме превръща в чудо,
което знам, че непременно ще се случи.
Не ме сънувай! Мен ме има!
В усмивката на следващото утре!
източник:bis.bg
Не ме питай колко съм те търсила.
Няма такова определение.
Навярно до Бога. И до втръсване.
А пък ти си без право на вземане…
И колко невярни пътеки преминах –
ей така, та да стигна до тебе.
Билото – било. Вече минало.
За бъдеще – нямаме време…
А пък колко горчилки изпих,
и във чашата – все тебе откривам.
Горчи всяка истина. Като стих,
в който себе си до дъно разкривам…
Не си мисли, че просто съм се отказала.
Само тайно сълзите избърсвам.
Даже всичко да бъде напразно,
аз – лудата, безкрая претърсвам…
източник: mirairini.com
Ще разбереш, че ме е имало едва когато
осъмнеш в поглед, който не е моя.
Едва когато спреш пред тишината
на стръмните, объркани завои.
Когато чуеш как ме няма. Никъде.
Ни в дланите, ни в устните…ни в нищо.
Не ме търси тогава. Не разпитвай.
Не помниш ли…направи ме излишна.
Кога съм си отишла ли? По-късно.
Останах малко повечко. Да те погледам.
А после просто…времето се скъса.
И аз разбрах, че вече нямам време.
Къде съм ли? Не искай да узнаеш…
Тъй както не поиска да остана.
Ще разбереш, че си ме имал чак накрая.
Когато осъзнаеш, че ме няма.
източник: caribiana.blogspot.com
Този свят е тотално побъркан!
Като в някакъв зъл маскарад
всеки крие под лъскава външност
наранена и болна душа.
Самотата е новата чума!
Егоизмът е новият Бог!
Виртуално живеем, чрез думи,
и градим си измислен живот!
Телефони заместват таланти!
Фейсбук чатене вместо кафе,
споделено със близки приятели
във кварталното кафене!
Секс на крак, връзки без отношения,
брак по сметка, приятелства в брой,
силиконово-ботоксна мания
кухи мускули и си герой!
И защото не съм като другите
си живея в различен, мой свят,
в който вяра и нежност изпълват ме
и обичана обич плодя!
И се моля дано отрезвеят
всичките упоени души,
да прогледнат и да заживеят
със стремежа да станат Добри!
източник: facebook*
Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа –
не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене, две думи да каже.
Лежи и не мръдва – същински мъртвец.
И никаква болка, и никакъв трепет…
Навярно, убила съм моя врабец –
от толкова чувства, мълчи ми повреден.
Купи ми за Коледа кошче с мечти –
купчинка от мохерни цветни кълбета.
Да имам с какво, когато вали,
да кърпя и да си наплитам небето.
Не искам големи – не са ми по ръст
(джудже си останах дори и в мечтите).
Мечти за човече по-малко от пръст,
което на по-невъзможни налита.
Купи ми за Коледа още живот,
че този кроих го погрешно – не стигна.
Все мислех, че имам от него, а то…
Надникна и свърши преди да премигна.
Купи ми за Коледа тези неща.
Нали ме попита какво да ми купиш?
Да, знам, че ги няма, но тези избрах.
Нали не очакваш да ревна за кукла?
източник:otkrovenia.com / Регина (Радост Даскалова)
Тишината лекува кървящите рани
и зарастват полека след толкова страх…
Има смисъл в това насаме да останеш
след поредица думи, тревоги и грях…
Тишината отваря пътека навътре –
да проникнеш под маската с цвят на тъга
и да видиш сърцето си в новото утро
как те моли за мир и го иска сега…
Тишината отнема жестокия ритъм,
укротява ламтежа по дребни неща,
а духът ти е лек – като птица полита
и те вдига високо над всичко това…
В тишината дочуваш как твоето име
Някой шепне с любов и подава ръка…
източник: личния профил на авторката във facebook
