Приказки,притчи и разкази

Един мъж видял, умираща змия в огъня и решил да я спаси , но когато я извадил от там, змията го ухапала. От болката мъжът я пуснал и животното пак паднало в огъня. Човекът се опитал пак да и помогне и змията отново го ухапала. Друг човек, който го наблюдавал през това време, се обърнал към него и му казал:
– Извини ме, но си доста твърдоглав. Не разбираш ли, че всеки път, когато се опитваш да я измъкнеш от огъня, ще те ухапе?
Човекът отговорил:
– Природата на змията е да хапе, но това няма да промени моята, която е да помагам.
С помощта на железен прът, извадил змията от огъня и спасил живота и.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

“Не променяйте природата си ако някой ви навреди, не губете същността си. Просто вземете предпазни мерки.
Някои преследват щастието, други го създават.
Безпокойте се повече за съвестта си, отколкото за репутациятa.
Защото съвестта ти е това, което си, а репутация е това, което другите мислят за теб. И това, което другите мислят, не е ваш проблем …
Това си е техен проблем….”

източник: фейсбук страница:Учението на Живота

– Знаеш ли защо Господ събира людете, Алтънчице?
– Зная – да са не сами. Той и животните събира. Даже той не е самин. Със Свети Петър и с ангелите си другарува, щото от самотия погрознява сърцето.
– Не е само да се множат, либе. Всеки трябва да е добър с другия, да си казват всичкото в лицето, за ръце да се водят през стръмнините, да си прощават и да се обичат.
– Път си ми и дом мой, и сърце мое, Дойчине! На мен ми стига сламено възглаве да ми шумоли, да ми спомня колко слънца са се изтъркулили откак се познаваме. Хляб и сол да имам, ама с тебе да ги ям. Ти и Йова ми стигате и душата ми е спокойна. Друго не искам. Другото са дивотии и прищевки женски.

Из ” Обич”, Ивелина Радионова
източник:страницата на авторката във facebook

На ръба на света или инак речено край село Комщица живееше Павел. Имаше ли майка, нямаше ли баща, от где се е пръкнал на белия свят – никой не знаеше. Другоселец беше. Оставил своите преди много лета, той бе напуснал земите край Дунав, за да си дири късмета. Обикалял беше много преди да се засели в Комщица. Пуснал бе дълга коса и брада и сам си бе сковал колиба на високото от дървени пръти. Сетне я бе покрил със слама и шума и бе постлал пода с мечи кожи. Ням бе от раждането си тоя човек. Лошо бе орисан да не може да изкаже ни мъката, ни радостта си. Людете го мислеха за луд и му викаха Тихия. Съжаляваха го, щото не съзнаваха, че лудите са благословени и свободни да правят туй, що им душа копнее, без някой да им дири сметка. Не знаеха людете, че някога Тихия имаше изгора. Дума си бяха дали с нея, ала тя се разболя от лоша болест и почна да линее, догде накрая свещицата на живота ѝ угасна. Павел се затвори съвсем в себе си, като охлюв в черупката си. Тогаз направи колибата и избяга от всичкото. Сега приличаше на странник отшелник, заменил удобното и нареденото с трудното и дивото. Ей туй му беше лудостта в живота. Но тая лудост, ако да беше лудост, го спасяваше от товара на неслученото. Кога обичната му отиде на небето, той почна да се качва на високо. Господ диреше, та да го пита със сърцето си защо му отне либето. Чудеше се дали Всевишният не посяда в тукашните пещери да решава съдбините човешки, та затуй ги обиколи всичките. Балабанова и Вълча дупка, Търса, Шамак и Петриш вече познаваше като петте си пръста, ала Господ така и не срещна. Накрай реши, че Владетелят на земното и небесното винаги ще е с крачка пред него и че щом тъй е решил и рано е прибрал тая, що го радваше, значи тъй е трябвало. И тръгнаха дните му еднакви като речни камъчета, дето водата мачкаше и оглаждаше по пътя си…

източник:страницата на авторката във facebook

В периферията на Вселената имало едно магазинче.

На него нямало табелка – някога тя била отнесена от ураган, а новият собственик решил да не закачва нова, защото всеки местен жител знаел, че в магазина се продават желания.

Асортиментът на магазина бил огромен.

Тук можело да се купи, на практика, всичко: огромни яхти, апартаменти, брак, пост вицепрезидент на корпорация, пари, деца, любима работа, красиво тяло, победа в конкурс, мощни коли, власт, успех и много, много други неща.

Единственото нещо, което не се продавало били живота и смъртта – с това се занимавал Главният офис, който се намирал в друга Галактика.

Всеки, който бил дошъл в магазина, (а всъщност има и такива желаещи, които нито веднъж не били влизали в магазина, а си останали у дома и просто са желаели) като първа стъпка искал да знае каква е цената на неговото желание.

Цените били различни.

"ВИЖ ОЩЕ"

Разпиляно брашно е животът ми. Чакам някой да го събере, питка да омеси. Питка за двама. Да седнем по турски и да я разчупим. Мед да и сложим. Да дадем първото парче на Богородица, второто- на нероденото ни още дете, третото- на всичките неволи, дето ще ни стигнат и ще ни хартисат. Сетне да изядем всичко до троха, да се прегърнем в постелята. И да ни тръгне бяло, бяло, бяло и медено…

Из предстоящата „ Йова разказва”
Ивелина Радионова

източник:личния профил на авторката във facebook

Искаше му се да я подчини на волята си, а не усети как въглените й очи откраднаха сърцето му. Уж студено мъжко сърце, пък се влюби. Нощем влизаше на пръсти в съня му, сваляше ризата му и го погубваше. Денем я гледаше като излезеше на двора как кърши снага, отивайки до кладенеца. Хубост свише! Не смееше да я заговори, а така му се искаше да му рече нещо благо! Вместо това, случеше ли се да й рече нещо, от устата му излизаше само мраз. Хиляди снежинки, събрани в една, едничка дума. Със снежинки прикриваше огъня, който го изгаряше. Страх го беше от него самия, от дълбочината на това чувство, родило се в сърцето му. Любов ли е това? Помисли си: ще я изкорени, да я няма. А не успяваше. Любов? Пуста любов, която пускаше корени. Знаеше той, че кон и жена се мамят с протегната ръка, с шепа шекерчета. На животното трябва с любов да му покажеш да те слуша и да ти служи, позавехнала люцерна да му дадеш, да го помилваш. Инак не се опитомява, инак рита и бяга от тебе. Кон и жена в очите се гледат. Едва тогаз те решават свободата си да ти дарят.

Из ” Алтъна”, Ивелина Радионова

източник:фейсбук станицата на авторката