Разни мисли

   Има хора-глухарчета.Крехки и чувствителни.Речеш да въздъхнеш с едно Уффф и те се разпиляват на сто страни.
   Има и хора-птички.Стреснати и нервни.Дадеш им зрънца обич, а те клъвнат едно-две и те погледнат с недоверие.С едно око.Плеснеш с ръце от неуместна радост и спонтанно щастие, а те без пера останат, пък литнат.Как го правят с тия оскубани криле?Радичкови пилета някакви.
   Има и хора-цифри.Ходещи калкулатори.Вземеш, че натиснеш погрешно копче и им се повреди системата.И трябва да си носиш постоянно в джоба зарядно, щото в най-неподходящият момент им спира тока.Гаснат внезапно.Като изгорели крушки.
   Има хора-рибарско столче.Удобни.Заемат малко място и служат вярно години наред, но изведнъж им се къса платното и падаш по задник в гьола.
   Има хора-паяци.Оплетат ти хамак и го вържат между два бора.Уж те люлеят приспивно, а те изсмукват, докато не се превърнеш от люспа на нещо.
   Има хора-дъги.Цветни, ефимерни и вкусни като захарен памук от панаирджийска сергия, сиреч лапаш нещо, а гълташ нищо.
   Но има и хора-знаци.Появяват се рядко.Вероятно веднъж в живота, а може би два или три.Напоследък често си мисля за тях.Дали не съм пропуснала някого, защото трудни за разпознаване са те.Хората-знаци се появяват внезапно и най-често, когато си седнал на душевен тротоар, а краката ти висят в бездна.Разчитането на хората-знаци е трудно и не ти дават втора възможност.Или ги разчиташ или се качваш отново на сала и гребеш срещу течението.
   Как се разпознават хората-знаци?
Ми все едно нещо ти прави трапанация на черепа и ти налива с фуния древен и мъдър планктон.Няма да проговорите санскрит, нито внезапно ще съзрете Андромеда с просто око във вселенската чорба.
Просто трябва да сте готови за тях.Те знаят кога да приседнат на онзи душевен тротоар.
Как?
Не зная.

Ваня Гайдарова

източник: фейсбук профила на Iva Ivanova (скъп на сърцето ми човек;част от моите знаци по пътя)

“Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре.
Дете или книга, или картина, или къща, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил.
Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях.”

Рей Бредбъри- 451 градуса по Фаренхайт

източник:facebook

Никога не съм бил самотен.
Стоял съм в една стая, изпитвайки самоубийствени пориви. Бил съм депресиран. Чувствал съм се ужасно – ама ужасно извън всякакви общоприети представи – но никога не съм чувствал, че другият човек би могъл да влезе в тази стая и да излекува това, което ме мъчи..или че определен брой хора могат да влязат в тази стая и да променят нещо. С други думи, самотата е нещо, което никога не ме е притеснявало, защото аз винаги съм имал онази особена краста да бъда сам. Случвало се е на партита или на стадиони, пълни с ликуващи хора, да изпитам самота. Тук ще цитирам Ибсен, „Най-силните хора са най-самотни“. Никога не съм си мислил, „Ех сега ако дойде една красива блондинка и ме изчука, да потърка топките ми и ще се почувствам много добре“. Не, това няма да помогне. Знаете как мисли масата „Уау, днес е петък вечер, какво ще правим. Няма просто да стоим тук, нали?“ Всъщност, да, ще стоя. Защото навън реално няма нищо. Това е пълна глупост. Глупави хора се смесват с други глупави хора. Да ги оставим да глупеят заедно. Никога не ме е тормозела нуждата да се хвърля във вечерта. Аз се криех в баровете, защото не исках да се крия във фабриките. Това е всичко. Съжалявам за всички тези милиони хора, но аз никога не съм бил самотен. Аз харесвам себе си. Аз съм най-добрата форма за развлечение, с която разполагам. Да пием още вино!

източник:facebook

“Днес ми се иска да успееш да видиш нещата така, сякаш ги виждаш за първи път.
Да се почувстваш отново като малко дете, за което светът е нов, прекрасен и пълен с възможности.
Да дишаш с пълни гърди и да се смееш на глас.
Днес ми се иска да ти кажа, че животът ти се случва точно в този момент, докато четеш тези редове, докато прокарваш ръка през косата си или отпиваш от чашата с кафе.
Не го пропускай, моля те. И се опитай да бъдеш щастлив.”

/из “Позитивно”, Тошка Иванова/

“Не се ядосвам за нищо!
Не се ядосвам, когато завали, а нямам чадър!
Не се ядосвам, когато изпусна автобуса, защото знам, че след него идва друг!
Не се ядосвам, когато нещо се счупи, защото всичко е поправимо, освен човешкият живот, а и незаменими вещи няма за разлика от хората, които загубим, има само може би по-нови и по-добри!
Не се ядосвам когато срещна лоши хора – може би те си имат основателна причина да са точно такива точно в момента, в който съм ги срещнала, а всъщност са прекрасни хора за близките си и истински приятели за някой, който има нужда от тях!
Не се ядосвам за неща които не зависят от мен!
Не се ядосвам, че не мога да променя света около себе си, защото може би не той има нужда от промяна, а начинът по който аз гледам на него! Тогава първо трябва да променя нещо в себе си!
И аз промених – не се ядосвам за нищо!
Животът е твърде кратък, за да го живеем ядосани!”

Марияна Дживтерова

източник:facebook

„Безизходица е, когато на 40-я ден ти стоиш пред гроба и разбираш , че това не е страшен сън, не е нечия глупава шега, и че ти ще продължиш да живееш, но вече без твоя скъп човек. Нищо не можеш да промениш. Решението е взето свише.
Това е безизходица. А не вашите „нямам работа, зарязаха ме, нямам какво да облека, времето е лошо, парите не ми стигат…“
Докато си жив, имаш милиони варианти и изход от всяка ситуация.“

Константин Хабенски

източник:facebook