Разни мои рошави мисли

Днес разбрах, че моята приятелка Весела си е отишла от този свят.
Трудно ми е да говоря за нея в минало време. Трудно ми е да се сбогувам.
Тя обожаваше да преподава математика на децата. Децата също я обожаваха.
Съпруга, майка, баба.Човек, който ще липсва до безумие на своите близки, на своите приятели.
Ще я запомня като Човек, който винаги е бил ангажиран със случващото се в нашата клета родина. Като Човек, който винаги е отстоявал мнението и позицията си. Като Човекът, който всяка година, за рождения ми ден, ми изпращаше най-сърдечни пожелания и снимка на бяло цвете от своята приказна градина. Този малък жест на внимание ми стопляше сърцето. Преди три седмици и аз и честитих рождения ден, а сега се сбогувам с нея.
За разлика от много други тя не си криеше главата в пясъка. Беше смела, борбена и винаги намираше добра дума за кураж и утеха,която да каже на нуждаещ се.
Ех, Весе, как ще те прежаля и тебе…
Светъл ти път скъпа приятелко… светъл ти път…знам, че си се борила до последно за още малко време…

Весела си имаше страничка във фейсбук, в която публикуваше от време на време. Позволявам си да споделя тук нещо написано от нея преди няколко години. Снимката е от нейната градина. 

“Честита Нова година!
Иска ми се да ви кажа, че тя ще е по-добра от изминалата.
Всъщност, това ще бъде едно обикновено клише, което нищо не означава. Годината ще бъде като предишната – за някои чудесна, за други – не чак толкова. За мен лично изминалата година беше чудесна. Макар че преживях доста страшни неща. И макар че известно време си мислех, че умирам. Не, не съм оздравяла. Но изведнъж разбрах, че всичко може да свърши изведнъж. Разбрах колко много време съм изгубила да се ядосвам за дреболии, да водя безкрайни мислени разговори с хора, които са ме наранили, да кроя нелепи планове как да си върна обидата или унижението. не че съм отмъщавала, на мен ми минава лесно. Но лошите мисли са отровили доста голяма част от дните ми.
Повярвайте, нямате време!
Не пилейте времето си да боледувате, да страдате, да се ядосвате. Започнете още сега – напишете отдавна отлаганото писмо, научете се да правите хляб, обадете се на приятел, за който все не ви остава време.
Аз лично продължавам да плета чорапи.
И започвам да уча немски.
И се опитвам да харесам студа, макар че ужасно мразя зимата. 🙂
Усмихнете се.”
Весела Йонкова

Може би е вярна латинската сентенция,че човек умира толкова пъти,колкото губи своите близки.
Наистина част от нас си отива безвъзвратно,когато изпратим любим човек в последния му път.
Мястото на масата остава завинаги празно.Нищо в този живот няма повторение. Уникалността е повсеместна в нашата сбъркана вселена. Глупаци са тези,които си мислят, че няма незаменими хора. Сори,но няма déjà vu .Не се повтаряме. Изживяваме мига само веднъж. За това е хубаво да се научим да го ценим тук и сега, докато все още дишаме.
И няма значение, колко пари си оставил след себе си, когато си напуснал този живот, няма значение, колко деца си оставил след себе си. Нито колко коли или имоти.
Единственото наследство, което има значение за света е, колко доброта и любов си оставил.
След смъртта си оставаме не във вещите, които сме притежавали, не в префърцунено изваяните си тела, а в сърцата на хората, които сме обичали и които са ни обичали.
С годините паметта забравя. Забравя случки, детайли, дати, дори имена. Но сърцето помни. Помни до сетния ни дъх.
Надявам се да има “след това”. Никой не се е върнал, за да разкаже как е там. Мрак ли е. Светлина ли е.
Но все още не съм изгубила надежда, че когато му дойде времето пак ще се видим. Че нашата обич, която ни е свързвала в този свят ще ни помогне да се намерим и в другия. А до тогава ще ви помня. Всички.

Както ти обещах преди осем месеца, днес ще има торта. Как рожден ден без нашата любима торта.
И ракия ще има.За наздравица.
И хубава музика.
И спомени.Страхотни спомени.

Много хора днес ще си спомним за теб,защото ти остави най-важното след себе си- доброта.

И както обичаше да казваш: “Майната му, наздраве”.

Ами това е.

Честит рожден ден!

Скоро това виртуално местенце има рожден ден. Става на седем годинки. Кога порасна не разбрах. Но порасна. Преживя много тъжни моменти, но и много хубави. Плака, тъгува,смя се, учеше се, вярваше, мечтаеше, падаше, ставаше. Точно като нас.
Преди около седмица един много специален и важен човек в живота ми ми каза, че това е еволюция.Че чрез написаното тук аз оставям някаква емоция у хората. После тази емоция се озовава в техния живот и макар и мъничко го променя. Даде ми един съвсем нов поглед към моето слънчогледово поле. Никога не го бях виждала с толкова много светлина и толкова много слънца.
Надявам се от цялата си душа,че тези промени са хубави.Че ще направят едно мъничко добро.Че ще бъдат една мъничка светлинка за всяка една душа,която по някаква причина е останала на тъмно.
Връзките между хората са колкото прости толкова и сложни. Дали ние самите усложняваме илизшно нещата, подвластни на нашите страхове и мечти или просто така сме устроени не знам. Но знам едно. Човек никога не трябва да се предава. Никога не трябва да позволява да му отнемат мечтите,надеждите и вярата.
За това никога не се отказвайте да се борите за хората в живота ви. Да, понякога хората си тръгват и не искат да останат. Дайте им тази свобода.
Но винаги бъдете уверени до дъното на душата си,че сте дали всичко от себе си,че сте се раздали до край и че сте направили всичко,което е било по силите ви.
И знайте, че ако има истински, искрени и споделени чувства човек се бори до край. Пада, става и продължава да се бори. Променя се,адаптира се и върви напред. Защото знае,че има любов за него в нечие сърце.
А тя любовта не изчезва. Любовта не бяга. Любовта избира да остане и да направи дом. Да създаде семейство.
Само любовта е от значение. Тя е това, което остава след нас.
Любовта е тази, която незабелязано ни променя и ни прави по-добри. По-добри към себе си,по-добри към другите.
Ние сме просто хора. Несъвършени в своето божие съвършенство. Ние винаги ще грешим, ние винаги ще се учим, ние винаги ще нараняваме, но и винаги ще си прощаваме. На моменти ще ни е трудно, но и на моменти ще ни е весело. Животът е толкова пъстър. Толкова цветен. Не се ограничавайте да виждате нещата само в черно и бяло. Отворете душата си и пуснете цветовете да украсят тежкото ви битие.
Дайте прегръдка на някой. Дайте целувка на любимия човек. Дайте една усмивка на някой непознат. Давайте. Дори и да не получавате насреща не спирайте да давате. Само чрез щедростта нашето съществуване има смисъл и сърцето ни се пълни с любов.
И прощавайте. Винаги и за всичко намирайте сили да прощавате на ближния. Простете и на себе си. За грешките,за съмненията,з а кривата дума която сте казали, за лошото настроение. Обичайте себе си. Вие сте прекрасни,защото сте истински. Не живейте в преструвки. Колкото и да е трудно,колкото и да ви казват,че трябва да сте актьори в тоя скапан живот, вие бъдете такива каквито сте. Да, много хора ще ви отблъснат, ще ви обидят, ще ви се присмеят. Но нима имате нужда от тях в живота си? Направете място само за тези,които наистина ще ви обичат такива каквито сте-несъвършенно съвършенни. И няма да се опитват да ви променят на сила. А ще се радват с цялото си сърце на това,което сте.

Днес този скъп за мен човек си тръгна. Не намери сили и кураж да се бори. Избра по-лесния път. Исках да му кажа “остани”, но разбрах, че трябва да му дам свобода, за да му поникнат криле и да намери своето щастие. Понякога, за да бъде някой щастлив има нужда да го пуснем от нашата прегръдка. И цената винаги е болка. И винаги я плащаме. Пожелавам му цялото щастие на света и попътен вятър. Аз винаги ще имам хубавите спомени.Чуждото щастие понякога е и наше щастие. Но за това трябва да имаш голямо и обичащо сърце.

Скъпи приятелю, благодаря, че беше част от живота ми. Благодаря за вярата, за мечтите и за надеждите, дори и да не се сбъднаха. Благодаря за подкрепата, за милата дума, за куража и за приемането,и за неприемането, за прегръдките. Благодаря за грешките ти, за грешките ми, за безкрайните разговори, за споделянето, за несъстоялите се срещи, за напътствията, за присъствието, за отсъствието.За смелостта ти, за смелостта ми, за страха ти,за страха ми. Благодаря за това, което беше и за това, което никога няма да бъде. Благодаря! И макар и моите думи никога да не стигнат до теб, те си остават в сърцето ми.

Живейте, радвайте се, усмихвайте се и бъдете благодарни всеки ден! 

Благодаря ви, че изтърпяхте толкова време една сантиментална, чувствителна откачалка като мен! 

Обичам ви и се радвам,че заедно пораснахме и станахме по-добри! 

На сбогуване се ходи винаги с усмивка.Най-хубавата и най-искрената,която имаш.Когато хора си тръгват винаги боли.И винаги ти се плаче.Но това няма значение.С това никога не се свиква.На сбогуване се помнят само хубавите моменти.Най-личните.Най-истинските.Защото само доброто е това,което остава.Значимостта на един човек не се определя от времето,което е прекарал в живота ти,а от мястото,което е заемал в сърцето ти.Винаги знам,кога трябва да се сбогувам с човек,който е избрал друг път.И прощавам.Винаги.С усмивка.И с пожелания за късмет и щастие.И много,много любов.Защото само любовта има смисъл в живота ни.Тя е онова огънче,което не ни позволява да замръзнем и в най-студената зима.Тя е онази сила,която те вади от най-дълбокото дъно и от най-тъмната бездна.И аз наистина съм благословена.Защото мога да паля не огънче,а пожари. Понякога обаче хората нямат сили и си тръгват.Понякога нямат смелост и избират по-лесния път.И аз не ги виня и не им се сърдя.За това никога не забравям тези,които са борци.Като мен.Тези,които имат смелостта и куража да се борят редом с мен,да се борят за мен,без страх,без тънки сметки,без предразсъдъци.С едно сбогуване света не свършва.Но с едно сбогуване душата се затваря.В себе си.И е тъмно.Дойде време отново да се сбогувам.И ще помълча.С усмивка.И спокойна.Защото вече не ме е страх от тъмното.