Нещата са прости,
когато обичаш.
Прегръщаш всеки недостатък.
И той е топъл.
Сладък.
Твой си.
Пасва на извивките на тялото ти,
почти колкото пасва на извивките на душата ти…
Нещата са сложни,
когато не обичаш.
Отблъскваш всички достойнства.
Виждаш ги.
Цениш ги.
Ръкостискаш се с тях.
И после, и после, и после
отстъпваш ги
на някой друг.
източник: страницата на авторката във facebook
Щом трябва да е зима –
да идва и да свършва.
Тя светлината взима
и клоните окършва.
Снегът натрупва бавно.
И стяга. И сивее.
И рязко става явно,
че сам не се живее.
източник: профилът на авторката във facebook
– Ти, вярваш ли?
– Малко.
– Колко малко?
– Колкото целият Свят.
Даниела Панайотова
източник: facebook
.
мислех си
че щастието
ще дойде от юг
но вместо това
връхлетя
меланхолията
от всички посоки
.
казах си:
кое си ти
човече в огледалото
така занемарено
от очакване
източник: официалният фейсбук профил на автора
Помня кога се случи –
беше някъде между червеното и зеленото
на един светофар напът за магазина,
когато спрях да те обичам.
Така, между другото,
така, без тъжна музика,
така окончателно
както човек разбира, че всъщност не е гладен.
А бях поръчал.
източник: facebook:Мърлявият блог на един спретнат човек
Небето ми напомня за дъжда, а
дъждът ми напомняше за теб, а
ти ми напомняше за мен.
източник: facebook:Мърлявият блог на един спретнат човек
