Любими стихове

Когато си отивах сутринта към девет,
до твоята възглавница забравих
зелената си шапка.
Ако си решил да я поглеждаш всеки ден,
понеже повече не съществувам
до твоята възглавница –
колко добре е станало,
че я забравих.
Сложи я да виси на някой стар пирон срещу вратата.
Така ще можеш да я виждаш всяка нощ,
когато се прибираш.
Нека си остане там някъде.
Около твоите много музики.
Ако е паднала, обаче, между стената и кревата
и се учудиш на кого ли беше,
когато я намериш,
върни ми я!
По някого.
Защото е студено.

източник:facebook*

Познавам мъже
много интелигентни,
духовни,
търсят истинската същност
на жената,
не просто опаковката,
търсят дълбочината,
нравствената висота,
свободния полет
на интелекта
и все ги намират тия неща,
всичките,
у пичета с 34874387 фолоулъри
в инстаграм,
по възможност
занимаващи се
с изкуство.
Ебаси късмета,
наистина.

източник: Вайръл стихове за секс и драма

Кога така уплаших се от хората
навярно някой е погледнал
изпод вежди
това
което с много трепет съм показала
навярно сме живели в напрежение
и в някакво мъчително себедоказване
един до друг там някога
преди години
аз помня любовта
която татуира името ми
на гърдите си
навярно много гола съм била
изложена на много вятър
човек така се свива
и заключва
човек така започва да страни от другите
когато твърде много ги обича
но все и не успявах да намеря
чалъма за баланс на този ластик
опънат за любовен танц
над пропастта
която зее изпод всички ни
подобно онова момиче
с огромното сърце
от ПеВеЦе
из улиците на Ню Йорк
в онзи видеоклип от наш’то детство
ти влачиш някаква любов
но никой няма там
отвертки
клещи
да я сглоби
за да я ползвате
като дивана от икеа срещу нетфликс
и всеки го е страх от грешки
така човек наплашва се от хората
измисля си черупки и завеси
остава вкъщи в петък от умора
обича себе си и котката
компенсаторно
понякога се заогражда с вещи
друг път лежи и пуши часове наред
на пода в хола или нещо друго
уж спокойно
но всъщност в непрекъснато очакване
да дойдеш

автор: Вайръл стихове за секс и драма

Малко момиченце идва насън.
Вързва люлка на хрипа в гърдите ми.
Проси пиене, хляб и цигари за път
за отдавна умрели роднини.
Тропа с мигли.
Не й се обаждам. От страх.
Да не би да я има наистина.
Стискам моите спящи деца.
То ми пее. С очите си бистри.
Иска хляб. Иска нещо със хляба.
Да не съм го разказвал до обед.
Иска някой да го поведе за ръка
и безкрайно по пътя да броди.
Иска някой.
Защо ли ми пращат дете?
Явно многото глъч дотежава.
Търси малка душа, за да го разбере.
Но ще трябва да тръгне с голяма.

източник:slovo.bg

“Човек е истински два пъти: когато се ражда и когато умира. Когато обича и когато застане очи в очи с мъката си. През останалото време бърза за някъде, остава в къщи, среща се с приятели, напуска ги, напускат го, отглежда деца или цветя, или домашни любимци, чака заплата, чака пенсия, купува, продава, харчи пари, харчи живота си и докато се обърне, някой друг е живял , някой друг е летял, някой друг, някой друг….”

Рая Видинска

източник: профилът на авторката във facebook

Издирвам си приятелство. От малка.
От тези – истинските, дълготрайните.
Човек, с който да си делимe залъка,
усмивките, сълзите… Също тайните.
Със който тишината да е пивка,
и спомня си рождената ми дата.
Някой, готов за моята усмивка
да преобърне два пъти земята…
Готова съм да заплатя със всичко
което във сърцето ми остана.
До глупост мога някой да обичам
и нищо да не искам във замяна.
Издирвам си приятелство, което
далече да стои от дребни сметки.
да се римува с пулса на сърцето,
и егото да слага зад решетки…
Приятелство… Със две добри очи,
в които сякаш цял свят се оглежда.
И нищо, че наивно ви звучи…
Не стреляйте по моята надежда!

източник: профилът на авторката в otkrovenia.com