” Когато обичаш,
нищо не ти е достатъчно.
Нито денят,
нито дните,
нито думите,
нито въздухът.
Само един човек.
Същото е и когато не обичаш.”
източник: facebook
” Когато обичаш,
нищо не ти е достатъчно.
Нито денят,
нито дните,
нито думите,
нито въздухът.
Само един човек.
Същото е и когато не обичаш.”
източник: facebook
„Мисля, че и двамата сме били една и съща звезда при зараждането на Вселената и когато тази звезда е експлоадирала, ние сме били разделени. Атомите ни са образували две различни тела, но с времето атомите са открили начин да се намерят отново.”
Микаела Руис
източник: facebook
“Проблемът е, че ти не разбираш какво означава тази дума. Хората мислят, че сродна душа е онзи, който идеално ти пасва, и всички искат това. Но истинската сродна душа е огледало — такъв човек ти показва всичко, което те задържа, насочва към теб собственото ти внимание, за да можеш да промениш живота си. Истински сродната душа е може би най-важният човек, който някога ще срещнеш, защото събаря стените ти и те шамаросва, за да се събудиш. Но да живееш със сродна душа завинаги? Нее. Твърде болезнено е. Сродните души идват в живота само за да ти разкрият нов пласт от теб самата, а после си тръгват.”
откъс от книгата “Яж,моли се и обичай” на Елизабет Гилбърт
“Отдавна свикнах да си тръгвам сама – от лоши връзки, лицемерни приятелства, неправилни хора и места. Разделите са тъжни като есента. Но и също като нея са необходими. Човек трябва да се научи да си тръгва навреме, преди да натежи обидата и да отрови всички хубави спомени. Трябва да си отиде, когато се почувства ненужен, за да не се превърне в нещо, което не е. Всъщност всяка раздяла е едно ново начало, един нов път , един нов шанс да съберем парченцата и да се изградим отново. И да се преродим по – мъдри и може би по – щастливи. И колкото и да тъгуваме, винаги ще има утре, когато със сигурност ще се усмихнем. А щом има надежда, значи нищо не е изгубено. Важно е да продължаваме да вярваме и да обичаме! Въпреки всичко и всички! Завинаги!”
Таня Симеонова
източник: страницата на авторката във facebook
“Размисли върху ранната реализация и вредата, която ни нанася, поради това, че е рано да бъде осмислена. За това, че късметът съществува в пресечните точки на обективните реалности. За загубата на контрола въру живота и за това, как да си го върнеш. За вярата в добрината на утрото, както и за това, че денят започва няколко пъти. За увереността, че без спазването на правила, в живота ни няма забавление. И в крайна сметка, за плахата надежда, че може би някой ще се вслуша и ще открие нормалността на не-успеха, на безсмислието и лудоста на прокрастинацията и, може би, още някой ще се вгледа навътре в себе си и в това, което е постигнал и ще се хареса именно такъв. От 1983 работи в областта графичния дизайн, оформлението на книгата, илюстрацията, анимацията и приложенията за интернет. Специализира в изработването и издаването на пространствени книги (pop-up). Дълго време е бил арт директор в рекламни агенции и в големи издателски групи.”
Понякога срещаш човек и виждаш как в него нещо разцъфва, само заради това, че те вижда, и без никакво разумно обяснение. Лицето му се озарява, и знаеш, че той се радва. Тази радост може дори да няма вербална изява, не е необходимо изобщо да говорите помежду си, тя просто се случва…
После ще се привържеш към тези преживявания и ще започнеш да искаш да виждаш този човек, мислейки си че той прави тези неща да се случват. И тогава тези срещи внезапно изгубват магнетизма си.
Дали поради придобиване на рутина, дали поради включване на вербална комуникация, заради различни концепции на менталните схващания относно нещата, живота и т.н.
Магията си е отишла и когато това стане, ти внезапно преставаш да изживяваш тази радост и тази сладост. Най-вероятно престава да я изживява и другият човек. Тогава няма никакъв смисъл тази активност да се продължава. От тук нататък в нея участват само желанията, проекциите от миналото (как е било), надеждите за бъдещето (как искаш да пак да бъде) и тя започва да носи само болезнени, неприятни преживявания.