Продават ли крила на пеперуди?
С тях искам да достигна светлината.
Сърцето ми очаква нежно чудо,
жадува да се вдигне над земята.

Не се страхувам аз от люта зима.
Не се страхувам и от огнена любов.
Ранявано, покрито с драскотини,
сърцето ми прегръща порив нов.

Животът ми е пеперуден шепот,
един размах и полет към безкрая.
Едно докосване с небесен трепет
и вятър ще ме люби знам до края.

Продават ли крила на пеперуди?
Душа не се затваря във тъмница.
Крила са нужни да политам лудо,
за да целувам сребърни звездици.

Светът е хубав, много, много хубав
когато сутрин се усмихне слънцето,
когато в пролетния дъжд се влюбиш
и сложиш във земята малко зрънце,
когато слушаш песента на вятъра
и вдъхнеш клонче люляк росно,
и поделиш си ябълка с приятели,
и в мислите си свободата носиш,
когато скъсаш първите кокичета,
пробили снежното сърце на зимата
и кажеш на любимия „ Обичам те!”,
а на врага простиш и непростимото.

Има дни, във които си мисля:
любовта ни приключи, умря.
И мълча до припадък, тъгувам,
и потъвам, потъвам в тъма.
Има дни, във които се губя
всред измамното чувство за радост.
И събирам парченцата лудост.
Младостта – разпилени пендари.
Има дни, във които съм рана
и подпирам небето метежно
да не падне, когато повярвам,
че сърцето скърпва надежда.
Има дни, във които умирам,
всеки дъх ме раздира, боли…
И безумно вървя без да спирам –
търся пак хоризонт за мечти.

Ивелина Никова
„Копнеж по слънце”

Отдавна счупих чудната обувка,
кристали в стъпките си разпилях.
Магията бе само миг, целувка,
но свърши се, сърцето онемя.

Разкъса се вълшебството на части,
каляската е тиква. Ето, на –
измамни са мечтите ми за щастие,
изгубени сред просени зърна.

И няма балове и пищни дрехи,
последен валс танцува любовта.
Дочувам край огнището си ехо,
навярно вика мойта самота…

Не вярвам вече в никакви химери.
Дванадесет – броя камбанен звън.
А принца свой така и не намерих…
Но чакам го във всеки следващ сън.

*изпратено лично от авторката