Когато си отивах сутринта към девет,
до твоята възглавница забравих
зелената си шапка.
Ако си решил да я поглеждаш всеки ден,
понеже повече не съществувам
до твоята възглавница –
колко добре е станало,
че я забравих.
Сложи я да виси на някой стар пирон срещу вратата.
Така ще можеш да я виждаш всяка нощ,
когато се прибираш.
Нека си остане там някъде.
Около твоите много музики.
Ако е паднала, обаче, между стената и кревата
и се учудиш на кого ли беше,
когато я намериш,
върни ми я!
По някого.
Защото е студено.

източник:facebook*

Прегръщай ме от обич да умра!-
откъснат плод, отпито вино.
Жадувана стократно, желана всеки миг,
при тебе се завръщам
със изгреви от юг.
Ще се налее бяло грозде
и вино в бъчвите ще закипи,
на кея ще разказват пак вълните
за острови от бисер и звезди.
Но тебе няма да те има…

Ще се превива крушата сърдита
и с вятъра за мен и теб ще зашепти,
за лятото отминало със птици…
И капчица по бузата сълзи.

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Левит 36:6 „И ще давам мир на земята“
Числа:“Аз ви давам моят завет за мир“

Мирът!
Дума- най-скъпа и желана
На цялата планета.
Дума -обич!
Дума – свобода и радост!
Дума – Божия любов!
Дума, нужна на живота сладък.
Но защо за нея светът
е толкоз малък?
А грее в прозорците
на стара къща,
от сводове бели наднича
и пак се връща,
гроздовете в кехлибар превръща,
огрява с милост и живота стар.
С птиците е, накацали
отсреща на стобора,
като дете е
с деца, играещи на двора,
гледа го и подсвирква като тях!
И в тази жива улична гълчава,
Бог отгоре в радост засиява.
Защото този мир
той даром ни го дава!
Хора, той и мислите ни озарява
И утрините ни зачева със обич.
Но някъде земята се тресе
в болезнен екот,
гори във огън цялата планета
от нечовешка кървава вендета.
И смърт коси! Убива нечии дечица!…
Човечество хилядолетно,
загубило човечност,
защо си се насочило
към такава вечност?
Страдащо от неверие и лудост зла,
и след толкова прозрение на мъдрост,
забравило си Божия закон:
Живейте в мир!
Да спрем войната
на страшната ламя
и да опазим мира
на старата земя.

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

на моя внук Джулиан

Слънцето рисува твоите черти
и усмивката ти – извор чист звъни.
Заговориш ли със нежен глас,
птиците се спират тук , при нас.
Засиява твоето лице,
във щастие струи
и сърцето ми в младежки ритъм
пее и тупти.
Благодаря ти , Господи!!
Велик си ти!
За този дар – благословен,
с който ни дари.

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Познавам мъже
много интелигентни,
духовни,
търсят истинската същност
на жената,
не просто опаковката,
търсят дълбочината,
нравствената висота,
свободния полет
на интелекта
и все ги намират тия неща,
всичките,
у пичета с 34874387 фолоулъри
в инстаграм,
по възможност
занимаващи се
с изкуство.
Ебаси късмета,
наистина.

източник: Вайръл стихове за секс и драма

Кога така уплаших се от хората
навярно някой е погледнал
изпод вежди
това
което с много трепет съм показала
навярно сме живели в напрежение
и в някакво мъчително себедоказване
един до друг там някога
преди години
аз помня любовта
която татуира името ми
на гърдите си
навярно много гола съм била
изложена на много вятър
човек така се свива
и заключва
човек така започва да страни от другите
когато твърде много ги обича
но все и не успявах да намеря
чалъма за баланс на този ластик
опънат за любовен танц
над пропастта
която зее изпод всички ни
подобно онова момиче
с огромното сърце
от ПеВеЦе
из улиците на Ню Йорк
в онзи видеоклип от наш’то детство
ти влачиш някаква любов
но никой няма там
отвертки
клещи
да я сглоби
за да я ползвате
като дивана от икеа срещу нетфликс
и всеки го е страх от грешки
така човек наплашва се от хората
измисля си черупки и завеси
остава вкъщи в петък от умора
обича себе си и котката
компенсаторно
понякога се заогражда с вещи
друг път лежи и пуши часове наред
на пода в хола или нещо друго
уж спокойно
но всъщност в непрекъснато очакване
да дойдеш

автор: Вайръл стихове за секс и драма