“Когато си отивах сутринта към девет…”- Леда Тасева
Когато си отивах сутринта към девет,
до твоята възглавница забравих
зелената си шапка.
Ако си решил да я поглеждаш всеки ден,
понеже повече не съществувам
до твоята възглавница –
колко добре е станало,
че я забравих.
Сложи я да виси на някой стар пирон срещу вратата.
Така ще можеш да я виждаш всяка нощ,
когато се прибираш.
Нека си остане там някъде.
Около твоите много музики.
Ако е паднала, обаче, между стената и кревата
и се учудиш на кого ли беше,
когато я намериш,
върни ми я!
По някого.
Защото е студено.
източник:facebook*
“Прегръщай ме…”- Христина Въчева
Прегръщай ме от обич да умра!-
откъснат плод, отпито вино.
Жадувана стократно, желана всеки миг,
при тебе се завръщам
със изгреви от юг.
Ще се налее бяло грозде
и вино в бъчвите ще закипи,
на кея ще разказват пак вълните
за острови от бисер и звезди.
Но тебе няма да те има…
Ще се превива крушата сърдита
и с вятъра за мен и теб ще зашепти,
за лятото отминало със птици…
И капчица по бузата сълзи.
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
“Мирът”- Христина Въчева
Левит 36:6 „И ще давам мир на земята“
Числа:“Аз ви давам моят завет за мир“
Мирът!
Дума- най-скъпа и желана
На цялата планета.
Дума -обич!
Дума – свобода и радост!
Дума – Божия любов!
Дума, нужна на живота сладък.
Но защо за нея светът
е толкоз малък?
А грее в прозорците
на стара къща,
от сводове бели наднича
и пак се връща,
гроздовете в кехлибар превръща,
огрява с милост и живота стар.
С птиците е, накацали
отсреща на стобора,
като дете е
с деца, играещи на двора,
гледа го и подсвирква като тях!
И в тази жива улична гълчава,
Бог отгоре в радост засиява.
Защото този мир
той даром ни го дава!
Хора, той и мислите ни озарява
И утрините ни зачева със обич.
Но някъде земята се тресе
в болезнен екот,
гори във огън цялата планета
от нечовешка кървава вендета.
И смърт коси! Убива нечии дечица!…
Човечество хилядолетно,
загубило човечност,
защо си се насочило
към такава вечност?
Страдащо от неверие и лудост зла,
и след толкова прозрение на мъдрост,
забравило си Божия закон:
Живейте в мир!
Да спрем войната
на страшната ламя
и да опазим мира
на старата земя.
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
“Капчици сълзи благословен дар”- Христина Въчева
на моя внук Джулиан
Слънцето рисува твоите черти
и усмивката ти – извор чист звъни.
Заговориш ли със нежен глас,
птиците се спират тук , при нас.
Засиява твоето лице,
във щастие струи
и сърцето ми в младежки ритъм
пее и тупти.
Благодаря ти , Господи!!
Велик си ти!
За този дар – благословен,
с който ни дари.
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
“Познавам мъже много интелигентни, духовни…”
Познавам мъже
много интелигентни,
духовни,
търсят истинската същност
на жената,
не просто опаковката,
търсят дълбочината,
нравствената висота,
свободния полет
на интелекта
и все ги намират тия неща,
всичките,
у пичета с 34874387 фолоулъри
в инстаграм,
по възможност
занимаващи се
с изкуство.
Ебаси късмета,
наистина.
източник: Вайръл стихове за секс и драма