В живота на всеки човек хора идват и хора си отиват.
Обаче междувременно се случва да намираш и по някой и друг нож забит в гърба от “приятел”. И тогава боли много. Обзема те болка, но и гняв. Даже желание да му забиеш и ти ножа. Търсиш думи, но думи не намираш. Търсиш утеха, но и утеха не намираш.
В крайна сметка просто трябва да се примириш с предателството и загубата и да изчакаш времето да свърши своето.
И когато си готов просто трябва да простиш и да се сбогуваш, за да можеш да излекуваш раната си.
Ровейки се из разни файлове намерих този текст, който някога съм решила да си запазя. И му дойде времето да го споделя.
Ние сме тези, които решаваме какви приятели ще бъдем и дали в ръцете си ще държим нож или с ръцете си ще прегръщаме.
Прощавам ти.
“И любовта към приятелите струва скъпо. Аз говоря за истинната, Божествена любов. Да помагаш на приятеля в добро и да търсиш неговата помощ за добро – само това се нарича истинска приятелска любов. Аз искам приятел не за това той да ласкае моите слабости, да търпи и оправдава моите грешки, а за това да ме поправя в зло и да ми подражава в доброто. Такова приятелство е чистилище, в което човек се чисти от грубите и низки навици и склонности. Приятелството е по-нужно на душата, отколкото на тялото. В тъга споменът за приятеля довява ведрина на лицето. В търпението да видиш приятел е облекчение. На смъртната постеля присъствието на приятелите разкрасява лицето на смъртта. Приятелството е винаги животворния дъх на ангел, който ни изпраща в живота, който ни вдига, когато паднем и обнадеждава, когато изнемогнем.
Каквато любов към приятелите предлага един човек, такива приятели ще намери.
Всеки има такива приятели, каквито заслужава. Според вида и големината на жертвата се намират и приятелите. Аз трябва да се откажа от всичко низко, за да мога да имам за приятел онзи, чиято душевна висота обичам. И трябва да се откажа от себичността, за да обичам несебичен приятел. И трябва да се откажа от грубостта, обичайки благороден приятел.
Приятелството е едно школуване. Каквото е приятелството, такова е и школуването. Понякога приятелството издига към небето, понякога то влече към пъкъла. Приятелства, които означават заговор срещу доброто има много. Такива приятелства се срещат много в нашите среди.
Сприятеляват се хора, които нито се познават, нито се почитат, нито се жертват един за друг.
Сприятеляват се хора с различни души, не заради душите, но заради придобивката.
Сприятеляват се хора с различни принципи, но не заради принципите, а заради забогатяването. Заради концесията, заради плячката и кражбата!
Често временно се наричат приятели и онези, които от дълбината на душите си се презират.
Усмихват се един на друг често онези, които с усмивките си изливат омразата си един против друг.
Ах, тези приятелски усмивки! Те често означават завеса над пъкъла. Сприятеляват се често хора от самота, от страх един от друг, често от суета, често от досада.
Това е временно и сметкаджийско приятелство – най-големият плевел, който расте на земята и най-големият човешки срам!”
Св. Николай Велимирович
Из “Над греха и смъртта”
Превод Деница Георгиева Ганчева
Духовен център “Света Петка” при храм “Света Троица” гр. Добрич
източник: ebooks.ucoz.com
