Когато си отивах сутринта към девет,
до твоята възглавница забравих
зелената си шапка.
Ако си решил да я поглеждаш всеки ден,
понеже повече не съществувам
до твоята възглавница –
колко добре е станало,
че я забравих.
Сложи я да виси на някой стар пирон срещу вратата.
Така ще можеш да я виждаш всяка нощ,
когато се прибираш.
Нека си остане там някъде.
Около твоите много музики.
Ако е паднала, обаче, между стената и кревата
и се учудиш на кого ли беше,
когато я намериш,
върни ми я!
По някого.
Защото е студено.

източник:facebook*

Прегръщай ме от обич да умра!-
откъснат плод, отпито вино.
Жадувана стократно, желана всеки миг,
при тебе се завръщам
със изгреви от юг.
Ще се налее бяло грозде
и вино в бъчвите ще закипи,
на кея ще разказват пак вълните
за острови от бисер и звезди.
Но тебе няма да те има…

Ще се превива крушата сърдита
и с вятъра за мен и теб ще зашепти,
за лятото отминало със птици…
И капчица по бузата сълзи.

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Левит 36:6 „И ще давам мир на земята“
Числа:“Аз ви давам моят завет за мир“

Мирът!
Дума- най-скъпа и желана
На цялата планета.
Дума -обич!
Дума – свобода и радост!
Дума – Божия любов!
Дума, нужна на живота сладък.
Но защо за нея светът
е толкоз малък?
А грее в прозорците
на стара къща,
от сводове бели наднича
и пак се връща,
гроздовете в кехлибар превръща,
огрява с милост и живота стар.
С птиците е, накацали
отсреща на стобора,
като дете е
с деца, играещи на двора,
гледа го и подсвирква като тях!
И в тази жива улична гълчава,
Бог отгоре в радост засиява.
Защото този мир
той даром ни го дава!
Хора, той и мислите ни озарява
И утрините ни зачева със обич.
Но някъде земята се тресе
в болезнен екот,
гори във огън цялата планета
от нечовешка кървава вендета.
И смърт коси! Убива нечии дечица!…
Човечество хилядолетно,
загубило човечност,
защо си се насочило
към такава вечност?
Страдащо от неверие и лудост зла,
и след толкова прозрение на мъдрост,
забравило си Божия закон:
Живейте в мир!
Да спрем войната
на страшната ламя
и да опазим мира
на старата земя.

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

на моя внук Джулиан

Слънцето рисува твоите черти
и усмивката ти – извор чист звъни.
Заговориш ли със нежен глас,
птиците се спират тук , при нас.
Засиява твоето лице,
във щастие струи
и сърцето ми в младежки ритъм
пее и тупти.
Благодаря ти , Господи!!
Велик си ти!
За този дар – благословен,
с който ни дари.

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Познавам мъже
много интелигентни,
духовни,
търсят истинската същност
на жената,
не просто опаковката,
търсят дълбочината,
нравствената висота,
свободния полет
на интелекта
и все ги намират тия неща,
всичките,
у пичета с 34874387 фолоулъри
в инстаграм,
по възможност
занимаващи се
с изкуство.
Ебаси късмета,
наистина.

източник: Вайръл стихове за секс и драма