Божурите разтварят дъхав цвят.
Светът ни се побира в малка ваза.
И този наш миниатюрен свят
не знае страх,
тревога и омраза.

Там винаги ще бъде месец май,
а сивото – космически далечно…
Eдна любов с начало и без край.
Накратко казано:
любов до вечност.

източник: личният профил на автора във facebook

Светът е малък колкото тъга –
не се побира истината в нея.
Копнее всяка лодка за брега.
Но колко лодки приютява кеят?
Животът е безумно справедлив
и всяко нещо винаги се връща –
за някой пясъкът е просто сив,
за друг
е много повече от къща.

из “Любов до синьо”
източник: личния профил на автора във facebook

Онази плаха влюбена жена,
която пуши с часове отсреща,
навярно има чувство за вина –
пропуснала е някого и нещо.

Съмненията. Тихата печал.
Дъждът. Тя пуши, втренчена и мокра,
забравила дори, че има шал.
Дъждът попива в синята ѝ рокля.

Тя стиска във ръката си кибрит.
Кибритът вече няма да запали.
Привлича погледа като магнит,
но да ми кимне със глава – едва ли.

Тя просто пуши дълго и сама,
на никого за нищичко не пречи.
Онази плаха влюбена жена,
пропуснала мига за малко вечност.

източник: facebook