“Recuerdo tu imagen alejándose
La tierra se hundía bajo mis pies
Fui cayéndome al vacío
Sin poderme agarrar a la vida
¿Cómo pude imaginarme
Que tenía algo que darte?…”
“Къде те срещнах?”- Росица Копукова
Къде те срещнах? Някъде по път.
В романтиката на Париж ли беше?
Но там е точно за любовен сън,
който и денно време ме отнесе.
А В София по- късно изтрезнях.
Реалността е честичко ранима.
Аз си останах пак, каквато бях,
илюзията друго име има.
Наскоро пак ме срещна по света.
Здрависахме се и това и всичко.
Не връщам отлетялата мечта
и не обичам с обич на момиче.
Каквото си пропуснал, е било.
Поема ли по новата посока
и бъдещето е добре дошло,
не се хаби. Отминал ти е срока.
18 ноември 2020г., София
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
“Кратко мечтание”- Росица Копукова
Приседнах на ръба на лятото,
че и за кратичко се размечтах:
как би било добре да бъдем ято
от птици и задружни като тях.
Посоката си знаят и водача,
и смелост имат за един живот,
денят обичат и приемат здрача,
едничка нямат птица- идиот.
А ние, съвършените човеци,
на йота даже се не мерим с тях.
Пък станах, повъздъхнах и си рекох:
” За сетната задача закъснях…”.
10 септември 2020г., София
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
