“Когато се чудиш как съм…” – Мира Дойчинова – irini
Дишам със залеза. Пия морето.
Две-три пустини минавам напряко.
Вечер се свивам и лягам в небето.
Всяко съзвездие стига ми. Всяко.
Слушам листата и вятър им нося.
Много мечти са ми тъй, до колене.
Само сънят отговаря с въпроси –
сякаш измислени точно за мене…
Пазя от погледи тайни пътеки.
Храня се с дъхове, тихи, сърдечни.
Стъпвам на пръсти, бавно, полека,
само така се превзема вечност…
Всяка минута разделям на части –
дом да ми стане. И пак се връщам.
Все се раздавам, остава ми щастие.
Залез, морето. И съм си вкъщи.
източник:личния профил на авторката във facebook
Благодаря!
Ако не можеш да се зарадваш на едно малко цвете, на една искрена усмивка, на една нежна прегръдка, на един мил поглед…никога няма да намериш светлината, която да освети душата ти.
Ако не разбереш, колко голямо е малкото значи не разбираш, колко щастие пропускаш.
Ако някога от мен изчезне способността да се радвам на синьото синьо небе значи съм изчезнала и аз.
Обичайте, прегръщайте, усмихвайте се. Дори и от болка душата да е изтръпнала. Всичко е движение и изменение. Утре пак ще има слънце, което да ви стопли. Само вярвайте и ще се случи.
И не забравяйте да благодарете от сърце и за доброто и за лошото, което сте получили.
Прощавайте. И искайте да ви бъде простено. Безгрешни няма. Прошката не е забрава, а освобождение и нов път за душата.
Извинявайте се искрено за грешките си. И не спирайте да се учите, да търсите и да виждате.
Не се отказвайте от хората дори, когато от вас са се отказвали хиляди пъти. Докато сърцето бие винаги ще има и надежда и възможен път.
Единствения избор, който ни е даден в този живот е сами да определим, колко добри и колко лоши да бъдем.
Всичко останало вече не е в нашите възможности да разберем тук и сега.
В усмивки и в тъга времето се изниза неусетно.
Благодаря, че сте тук вече 7 години с мен и моите слънчогледови чувства!
Giusy Ferreri-“Volevo te” /превод/
Любовта си остава само за смелите.За онези,които не бягат,а остават.За онези,които не ги е страх да изгорят.За онези, които преодоляват граници и намират решения и не ги е страх да извървят трудния път.За даващите,за мечтаещите,за вярващите.
Любовта си остава за лудите и безумците.Само те са истински живите.
А останалите получават простото и празно съществуване.Без огън и топлина.
Изборът си е наш.
“Не съм сама”-Ваня Статева
Не съм сама, когато няма никого,
когато се разтварям в тишина,
когато разговарям само с мислите,
или с мечтите някъде летя…
Не съм сама, когато се изгубвам
във свят, създаден от самата мен…
Във него мога нежно да се влюбвам…
Там светъл и красив е моят ден.
Там всичко е прекрасно, чисто, бяло…
А мисълта ми – скитница се рее…
Разтварям се…Но само там съм цяла…
Във моя свят най-истински живея.
Не съм сама…Аз просто нямам нужда
от празни думи, шум и суета…
И сред тълпата мога да съм чужда,
нечута, неразбрана…и сама…
източник:facebook