“До прага е любов”-Ивелина Никова
До прага е любов. Нататък – нищо.
Един огромен свят и самота.
Но вътре, точно до огнището,
вселена стават четири сърца.
Момче с лунички и момиче с плитки,
надвесени над книжка със картинки
и майчица, пресяваща през сито
най-дребни грижи, радости най-сини,
усмихнат татко, ремонтирал нещо,
прозорец и мушкато с розов цвят
и четири панички с топла леща.
До прага е любов. Нататък – свят.
източник:личния профил на авторката във facebook.com
“Молитва за щастие”-Ивелина Никова
Нощем плахо до икона коленича
нежно сплела двете си ръце в молитва.
До небето синьо мислите ми тичат,
а душата моя пак звезди разпитва.
За парченце щастие те моля, Боже
и за китка здраве, хубост и любов!
Ти прости, че в сънищата те тревожа,
светла радост търся в този свят суров!
Господи,прости, че толкоз много искам
със усмивка да посрещам нощ и ден!
До възглавницата своя все притискам
ангел сребърен да бди, да бди над мен.
За парченце щастие те моля, Боже,
със очи, изгарящи до дъно тишината!
Зная, грешна съм, но дай ми ако може
две светулки да разпръснат тъмнината.
из “Златни нишки”
източник:личния профил на авторката във facebook.com
“Танцът на сълзата”-Ивелина Никова
Когато някой си отива
без думичка да ти е казал,
в отчаяна сълза се скриваш,
а вътре в теб е адски празно.
Луната дращи – бяла котка,
звездите падат, падат с писък.
Нощта е нота, тъжна нота
и нищо вече няма смисъл.
Танцува днес сълза в окото
последен танц, последен зов…
Сърцето тъй боли жестоко,
боли от белези любов.
Когато някой си отива
без тихо „ Сбогом“ да е казал,
дори една сълза убива
и слънцето за миг залязва.
източник:личния профил на авторката във facebook.com
“Аз исках да ти кажа две слова”-Дамян Дамянов
Аз исках да ти кажа две слова —
сърцето ми да разбереш от тях,
но не умея и нима е грях —
кога ли съм се учил на това?
Аз исках да ти дам от свойта жар,
за да не мръзнеш в дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар?
По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без слънце съм живял!
Аз исках да ти кажа две слова —
сърцето ми да разбереш от тях,
но думите преглътнах — не можах…
Кога ли съм се учил на това?