Ако не можеш да се зарадваш на едно малко цвете, на една искрена усмивка, на една нежна прегръдка, на един мил поглед…никога няма да намериш светлината, която да освети душата ти.
Ако не разбереш, колко голямо е малкото значи не разбираш, колко щастие пропускаш.
Ако някога от мен изчезне способността да се радвам на синьото синьо небе значи съм изчезнала и аз.
Обичайте, прегръщайте, усмихвайте се. Дори и от болка душата да е изтръпнала. Всичко е движение и изменение. Утре пак ще има слънце, което да ви стопли. Само вярвайте и ще се случи.
И не забравяйте да благодарете от сърце и за доброто и за лошото, което сте получили.
Прощавайте. И искайте да ви бъде простено. Безгрешни няма. Прошката не е забрава, а освобождение и нов път за душата.
Извинявайте се искрено за грешките си. И не спирайте да се учите, да търсите и да виждате.
Не се отказвайте от хората дори, когато от вас са се отказвали хиляди пъти. Докато сърцето бие винаги ще има и надежда и възможен път.
Единствения избор, който ни е даден в този живот е сами да определим, колко добри и колко лоши да бъдем.
Всичко останало вече не е в нашите възможности да разберем тук и сега.
В усмивки и в тъга времето се изниза неусетно.
Благодаря, че сте тук вече 7 години с мен и моите слънчогледови чувства!
