Публикации свързани с думата Валентина Шейтанова

Изпепели желанието дните.
Изтекоха сред празни обещания
годините очакване, напити
от устните на режещо терзание.
Повяхнаха амбиции и чувства,
преди да вържат плодове и семе.
Усмивките ни станаха изкуствени,
удавени в отлитащото време.
Изгубихме се някъде в пространствата
на своите отплуващи миражи.
Животът ни, едно сърдито странстване,
пое по несънувани виражи.
От тук нататък само откровение
и стискане на края на въжето,
което ни обрича на спасение
ще топли стряхата на битието ни.

източник:личния профил на авторката във facebook

Днес няма да тъгувам

(импровизация на тема)

Днес няма да тъгувам. Ще почивам
от всяка лятна суетня и жега.
Какво пък? Август нека си отива.
На практика не с сбогувам с него,
а с някаква измислена представа,
че само лятото крепи живота.
Кой другите сезони зачертава
и недовижда в себе си доброто,
останало от дните му не-летни?
Какво ми даде лятото? Едва ли
към мене някога било е щедро
(освен, че сетивата ми подпали).
Днес няма да тъгувам. Ще мечтая.
Ще взема глътка въздух и спокойно,
програмата си скромна ще прегледам,
без да се давя в пот. Съвсем достойно
ще си доближа кротко сладоледа.
Зеленото започна да омръзва,
едно и също, леко прегоряло.
От погледа ми някак се изплъзва,
(добре че синьото е потъмняло).
Отварям си най -тайната кутия.
Онази, вътре с пъстрите боички.
Подбирам топли цветове. Магия,
която моята душа обича.
И някой близък ден ако осъмне,
очарователно обагрен, парка
по вейките на нежните салкъми
ще има моя, автентична шарка.

***

Задушница, и угризения.
Какво ви дадох или взех?
Тъга и хапещи съмнения,
които от гърба не снех.
Обичах ви до отчаяние.
Дали ми пролича? Дали?
А днес, на вечност разстояние,
череша в шепата боли.

Валентина Шейтанова