Публикации свързани с думата Валентина Шейтанова

Набързо прекосихте есента
и заговорихте за студ и зима.
Пропуснахте прекрасните неща,
които само в есента ги има.
Тъй черногледо смачкахте света
на багрите и циганското лято…
Защо, бе хора, тази пустота
е скрита там, дълбоко из недрата ви?
Пристигна толкова красив сезон.
Обратна пролет. Както да погледнеш.
Изпийте го до дъно, до резон,
че няма хубостта да ви преседне.
И ако имате добри очи
ще преживеете такъв спектакъл,
след който просто няма да личи
дали с тъга или с възторг си плакал.

източник: профилът на авторката във facebook

Изведи ме за Коледа.
На брега заведи ме
без сама да те моля.
Остарях, но ме има.
Искам малко внимание.
Дъх на сол. Малко музика.
Шепа морско сияние,
морски вятър по бузите.
Да поседнем в капанче.
Не очаквам гурмета.
Чаша вино, калканче…
Да се люшне планетата.
Да се мае главата ми
от солта и от виното
и ще тръгнем обратно
към ръба на годината.
Намалява ни времето.
Но напук на болежките
да почувстваме шемета
на живота човешки.

източник: личния профил на авторката във facebook

Из един коментар “много е красиво, но малко тъжно”

Тъгата е красива. Не отричам.
Тъгува се когато нещо липсва.
Тъгува се ако до смърт обичаш.
Тъгува се когато в тебе кипва
кръвта от незаслужена обида.
Тъгува се за всичко невъзможно,
бленувано, заключвано, зазидано
в сърце, което блъска от тревожност.
Загубената чистота човешка
довежда до тъга. Провалът също.
Тъга излъчва всяка твоя грешка.
Тъгува се за майка, град и къща.
По детството безкрайно се тъгува,
по младост, по надежди и Родина …
Тъгата е безценна. Скъпо струва
ако в живота без тъга си минал.
Тъгува се по хубавите нощи,
в които си усещал тръпка дива.
В тъгата има порив властен, мощен
и затова тъгата е красива.

източник:личния профил на авторката във facebook

Омръзваме си често и какво?
Така е повторимо битието.
Омръзват ни обувки, облекло.
Омръзва ни храната, питието.
Избягваме се, някак изведнъж.
Кому се сърдим?То е обяснимо.
Една жена, един и същи мъж,
а толкова различни хора има.
В живота има нужда от покой,
от ъгъл по-различен към нещата.
Светът от мен създаден си е мой.
Съпоставими ли са двата свята?
Копнеем ли за други светове?
Естествено копнеем.Неизбежно е.
Обръщаме за малко гърбове.
Акумулираме любов и нежност.
Зареждаме с магия своя ден.
Издухваме прахта от всичко прашно.
Светът ни е отново подреден…

Омръзнем ли на себе си е страшно.

източник:facebook

Изпепели желанието дните.
Изтекоха сред празни обещания
годините очакване, напити
от устните на режещо терзание.
Повяхнаха амбиции и чувства,
преди да вържат плодове и семе.
Усмивките ни станаха изкуствени,
удавени в отлитащото време.
Изгубихме се някъде в пространствата
на своите отплуващи миражи.
Животът ни, едно сърдито странстване,
пое по несънувани виражи.
От тук нататък само откровение
и стискане на края на въжето,
което ни обрича на спасение
ще топли стряхата на битието ни.

източник:личния профил на авторката във facebook