Изведи ме за Коледа.
На брега заведи ме
без сама да те моля.
Остарях, но ме има.
Искам малко внимание.
Дъх на сол. Малко музика.
Шепа морско сияние,
морски вятър по бузите.
Да поседнем в капанче.
Не очаквам гурмета.
Чаша вино, калканче…
Да се люшне планетата.
Да се мае главата ми
от солта и от виното
и ще тръгнем обратно
към ръба на годината.
Намалява ни времето.
Но напук на болежките
да почувстваме шемета
на живота човешки.
източник: личния профил на авторката във facebook
Из един коментар “много е красиво, но малко тъжно”
Тъгата е красива. Не отричам.
Тъгува се когато нещо липсва.
Тъгува се ако до смърт обичаш.
Тъгува се когато в тебе кипва
кръвта от незаслужена обида.
Тъгува се за всичко невъзможно,
бленувано, заключвано, зазидано
в сърце, което блъска от тревожност.
Загубената чистота човешка
довежда до тъга. Провалът също.
Тъга излъчва всяка твоя грешка.
Тъгува се за майка, град и къща.
По детството безкрайно се тъгува,
по младост, по надежди и Родина …
Тъгата е безценна. Скъпо струва
ако в живота без тъга си минал.
Тъгува се по хубавите нощи,
в които си усещал тръпка дива.
В тъгата има порив властен, мощен
и затова тъгата е красива.
източник:личния профил на авторката във facebook
Омръзваме си често и какво?
Така е повторимо битието.
Омръзват ни обувки, облекло.
Омръзва ни храната, питието.
Избягваме се, някак изведнъж.
Кому се сърдим?То е обяснимо.
Една жена, един и същи мъж,
а толкова различни хора има.
В живота има нужда от покой,
от ъгъл по-различен към нещата.
Светът от мен създаден си е мой.
Съпоставими ли са двата свята?
Копнеем ли за други светове?
Естествено копнеем.Неизбежно е.
Обръщаме за малко гърбове.
Акумулираме любов и нежност.
Зареждаме с магия своя ден.
Издухваме прахта от всичко прашно.
Светът ни е отново подреден…
Омръзнем ли на себе си е страшно.
източник:facebook
Изпепели желанието дните.
Изтекоха сред празни обещания
годините очакване, напити
от устните на режещо терзание.
Повяхнаха амбиции и чувства,
преди да вържат плодове и семе.
Усмивките ни станаха изкуствени,
удавени в отлитащото време.
Изгубихме се някъде в пространствата
на своите отплуващи миражи.
Животът ни, едно сърдито странстване,
пое по несънувани виражи.
От тук нататък само откровение
и стискане на края на въжето,
което ни обрича на спасение
ще топли стряхата на битието ни.
източник:личния профил на авторката във facebook
Чрез къшей облак,
чрез една прашинка,
чрез глътка въздух,
капка светлина,
в един случаен ден,
като настинка
преболедувай всяка рутина!
Взриви натрупаната в теб умора!
Измий очите си от самота!
Разкрий се към света
като прозорец,
и разцъфти
в букетче от цветя!
Вдъхни от аромата на живота!
Зачерквай бариери!
Полети!
Повярвай,
че си жив и тук, защото
на някого си нужен точно ти!
източник:otkrovenia.com
Днес съм някак лаконична.
Днес съм само черно-бяла.
В гръб на себе си приличам,
а в анфас съм избледняла.
Още имам очертания.
Силуетно съм си същата.
Гледам се от разстояние –
пак съм годна за прегръщане.
Но самотно и графично е
вътрешното съдържимо,
забранено за обичане
и отчайващо ранимо.
източник:личния профил на авторката във facebook
