Има хора-глухарчета.Крехки и чувствителни.Речеш да въздъхнеш с едно Уффф и те се разпиляват на сто страни.
Има и хора-птички.Стреснати и нервни.Дадеш им зрънца обич, а те клъвнат едно-две и те погледнат с недоверие.С едно око.Плеснеш с ръце от неуместна радост и спонтанно щастие, а те без пера останат, пък литнат.Как го правят с тия оскубани криле?Радичкови пилета някакви.
Има и хора-цифри.Ходещи калкулатори.Вземеш, че натиснеш погрешно копче и им се повреди системата.И трябва да си носиш постоянно в джоба зарядно, щото в най-неподходящият момент им спира тока.Гаснат внезапно.Като изгорели крушки.
Има хора-рибарско столче.Удобни.Заемат малко място и служат вярно години наред, но изведнъж им се къса платното и падаш по задник в гьола.
Има хора-паяци.Оплетат ти хамак и го вържат между два бора.Уж те люлеят приспивно, а те изсмукват, докато не се превърнеш от люспа на нещо.
Има хора-дъги.Цветни, ефимерни и вкусни като захарен памук от панаирджийска сергия, сиреч лапаш нещо, а гълташ нищо.
Но има и хора-знаци.Появяват се рядко.Вероятно веднъж в живота, а може би два или три.Напоследък често си мисля за тях.Дали не съм пропуснала някого, защото трудни за разпознаване са те.Хората-знаци се появяват внезапно и най-често, когато си седнал на душевен тротоар, а краката ти висят в бездна.Разчитането на хората-знаци е трудно и не ти дават втора възможност.Или ги разчиташ или се качваш отново на сала и гребеш срещу течението.
Как се разпознават хората-знаци?
Ми все едно нещо ти прави трапанация на черепа и ти налива с фуния древен и мъдър планктон.Няма да проговорите санскрит, нито внезапно ще съзрете Андромеда с просто око във вселенската чорба.
Просто трябва да сте готови за тях.Те знаят кога да приседнат на онзи душевен тротоар.
Как?
Не зная.
Ваня Гайдарова
източник: фейсбук профила на Iva Ivanova (скъп на сърцето ми човек;част от моите знаци по пътя)
