Коя орисница ме е проклела
дом да създам, но да не бъда у дома?
Душата е премръзнала от студ, трепереща,
а аз съм чужда, тъжна и сама…
Кой къща построена “дом” нарича?
Как къща в дом уютен се превръща?
Домът е радост, трепетно обичане…
и там, където искаш да се връщаш…
Домът е хляб и сол! И топлина!
И две ръце, в които да притихнеш…
И фар със чудна звездна светлина,
чертаещ пътя бял към твоя пристан…
източник:facebook
Не съм сама, когато няма никого,
когато се разтварям в тишина,
когато разговарям само с мислите,
или с мечтите някъде летя…
Не съм сама, когато се изгубвам
във свят, създаден от самата мен…
Във него мога нежно да се влюбвам…
Там светъл и красив е моят ден.
Там всичко е прекрасно, чисто, бяло…
А мисълта ми – скитница се рее…
Разтварям се…Но само там съм цяла…
Във моя свят най-истински живея.
Не съм сама…Аз просто нямам нужда
от празни думи, шум и суета…
И сред тълпата мога да съм чужда,
нечута, неразбрана…и сама…
източник:facebook
