“Всеки мъж е орисан да срещне веднъж в живота си своята вещица… Да, вещица – не принцеса. Принцесата е обикновено неговата фантазия за първата любов – ефирна, нежна, сладка, случила се вече… загубена, преживяна или все още витаеща наоколо. Принцесата чака да бъде намерена, спасена, качена на бял кон, заведена в царство…. с една дума „глезла”.
Вещицата! – това е онази, другата, неочакваната, жената,която даже не си е представял, че ще го омагьоса. Тя може всичко сама. Но до нея той се чувства силен и опасен. Тя няма нужда да бъде спасявана. Но му се иска да я спаси…от самата нея понякога. Тази, която го привлича като магнит, диво, страстно, безпрекословно, ….някак въпреки. Тя може да създава сънища, да руши светове, да рисува дъга. Тя може ненадейно да предизвика гневни, непознати сълзи или да го накара да мечтае усмивката й. Тя го кара да диша вятъра в нейните коси и да я прегръща насън. Тя прави пръстите му нежни и устните му копнеещи. Тя оцветява мислите му в странно-лилаво и му измисля нови думи. Всеки сам си я усеща – неговата вещица. За другите тя може да е съвсем обикновена, малко хаотична или неясна. За него обаче тя е магия…
…или проклятие…
Всеки мъж я среща веднъж в живота си – не всеки може да улови момента и да открие заклинанието, за да бъде негова наистина. Затова е вещица – танцува боса в огъня и носи пясъчна рокля в сънищата.
Ако си я срещнал вече, твоята вещица, обичай я! Дори, когато не трябва, дори когато е лоша, дори когато не знаеш как и защо…
Обичай я! И тя пак ще прави вълшебен света за теб!”
автор:неизвестен (не намерих информация)
източник: фейсбук профила на другаря Пламен Петров 
