Има една непозната,
с която, поне веднъж
месечно, господин на средна възраст
се засича в градската библиотека.
Той е скромен,
минал 30 години, хубав, но не красив,
леко оплешивял,
без голям житейски опит,
но с богато въображение,
което го тласка към много заблуди.
Тя е с десетилетие
по-млада,
красива, непринудена,
доста по-добре облечена от него,
дългокоса.
И двамата се разминават
из града,
понякога се поглеждат,
но така, както хората,
които не искат да се познават,
още от пръв поглед.
И двамата живеят сами,
обичат да гледат навън когато вали,
но няма нищо друго,
което е общо в интересите им.
Веднъж се сблъскват на
улицата, той я поглежда,
тя се извинява набързо
и заминава.
Той не знае, че тя често пита,
коя книга е взел
последно от библиотеката,
и винаги я прочита след него.
Тя не знае, че той й
пише стихове, които крие в една тетрадка,
в дъното на чекмеджето си,
макар, че няма кой да я потърси.
Ако съдбата ги заобича,
в един момент ще им покаже,
макар и двамата да са доста интелигентни,
какви големи глупаци са, и колко прелестни наивници.
източник: magnifisonz.com
